Големият силиконов въпрос

Спира ли манията на българките да си уголемяват гърдите? Или тепърва започва?*

Въпросът за бюста е фундаментален за българската жена и става все по-драматичен. Мъжките списания подклаждат огъня с фотосесии на съвършени овали, изваяни във все по-лъскави клиники.

Ние в №69 гледаме да не прекаляваме. В сесиите от този брой например тяхното присъствие е около 20-ина процента, не повече. Но и повече да бяха – наша ли е вината, че все по-рядко можеш да видиш красив модел без силикон?

Стига се до куриозни ситуации – момичета със съвършени гърди, и като големина, и като форма, да събират пари за операция.

“Искам силикон, за да не нося никога повече сутиен.

“С по-голям бюст дупето ми няма да изглежда толкова голямо”.

“Приятелят ми казва, че обича по-големи и твърди гърди, а аз не искам да ме замени с друга”.

“Искам нов бюст, защото тогава зърната ще ми стърчат нонстоп”.

Това са някои от най-често срещаните аргументи в полза на интервенцията за пет хилядарки.

На Запад силиконовата истерия отдавна отшумя. По плажовете на Ривиерата или в Маями вече изобщо не е престижно да покажеш напомпана гръд. Даже богатите и разглезени рускини, в Европа и Америка смятани за олицетворение на кича и лошия вкус, вече избягват да си уголемяват бюста – освен ако не е крайно наложително.

В България обаче сме далеч от този етап. Силиконовата мания тепърва ще се разраства. Обясненията за това са народопсихологически, социални и дори икономически.

Като цяло ние сме си комплексирана нация. Нямаме достатъчно самочувствие – дори за неща, за които би трябвало да имаме. При жените този проблем е още по-дълбок. Те са по принцип неуверени същества. Парадоксалното даже е, че колкото по-красива е една жена, толкова по-малко е убедена в това. И обратното – на някои по-грознички представителки на нежния пол Господ за компенсация е дал високо самочувствие, което да ги предпазва от нервна криза. Но да не се отплесваме от основната си тема.

Освен априори ниското самочувствие като нация, за силиконовата мания допринася и прословутият стаден комплекс. В България той е по-силен отвсякъде другаде. У нас всичко се прави по инерция, създадена от друг.

Съседката си направила татуировка – хайде и аз. Николета си подстригала косата късо – хайде и аз. На приятелката баща й започва да строи хотел – ние ли да оставаме без хотел? Колежката си сложила силикон и тръгнала с огромни деколтета – че аз защо да съм по-назад?

Българинът и българката обичат друг да взима решенията вместо тях. Липсата на собствен стил и личен вкус е масово явление. При жените това се забелязва с просто око – достатъчно е човек да влезе в което и да е по-оборотно заведение. Веднага се вижда как повечето момичета копират една от друга – прически, дрехи, татуировки, аксесоари, всичко. Тук не става въпрос просто за модни тенденции, а за безогледна, сляпа имитация, породена от едно-единствено нещо – слаб характер.

Така че – силиконовата истерия няма скоро да утихне, даже и ако мъжките списания се договорят и спрат да пускат напомпани бюстове по страниците си. В съвременното общество култът към атрактивната визия е религия, а комплексите за малоценност – болест, от която много пластични хирурзи правят луди пари.

Има ли универсална мъдрост, която можем да дадем на своите читателки? Какво да посъветваме и техните половинки или бащи, които в повечето случаи са спонсори на силиконовите интервенции?

Ще го кажем просто и ясно: не робувайте на масови истерии. Не имитирайте сляпо никого. Бъдете себе си, вярвайте повече в собствените си качества. И само ако няма никакъв друг шанс да придобиете самочувствие – тогава вадете парите и влизайте в клиниката.

—-

* Статия от списание 69, август 2010
 

Анита между Варна и Vegas

Сексбомба, светска лъвица и просто добър човек: запознай се с една от най-ексцентричните българки – г-жа Мейзер*

Анита Мейзер позира пред огромния си всъдеход “Линкълн”. Фотография: Боби Решовски

Във Варна всички я познават. Не само във Варна, но най-вече там. Огромният й всъдеход “Линкълн” с ласвегаска регистрация е емблематична част от крайморския пейзаж. Когато катаджиите я спират, се чудят какво да оглеждат по-напред – колата или гръдната обиколка на шофьорката. И двете са еднакво забележителни с мащабите си. И с усещането, че всичко това не е българско, а американско чудо. Не за всеки.

Анита Мейзер (носи името на бившия си щатски съпруг) е една от най-ексцентричните българки, които познавам. Някои я наричат “българската Памела Андерсън”, други – просто сексбомбата от Варна.

Била е на корицата на тукашния Playboy. Има записани няколко поп-хита, един от които – с популярния диджей Теди Джорджо. Не може да не сте чували припева му – No, bambino, no, bambino, да го правим с теб като на кино…

Изявява се като водеща на конкурси за красота, като личен стилист на български и чуждестранни знаменитости, има бутик за атрактивни сценични тоалети. Анита е жена, която не познава такива неща като бездействие и умора.

Жилището й е едно от най-екстравагантните във Варна – пететажна сграда точно срещу резиденцията “Евксиноград”, на пътя към Златните. Тук тя е построила своята българска частица от Лас Вегас – града, в който пребивава през по-голямата част от годината. Именно там, в Меката на хазарта, Анита е успяла да сбъдне своята американска мечта и от обикновена емигрантка да се превърне в преуспяваща бизнес-дама със съпруг милионер.

Със 120-сантиметровата си гръдна обиколка, равномерен шоколадов тен, дълъг маникюр и шармантни тоалети, тя е една от най-впечатляващите жени, които можеш да срещнеш на българска територия. А представете си пък какво е усещането да си неин гост, да седиш на високите столове в кухнята, докато тя ти прави омлет, или да се разположиш на някоя от дизайнерските кушетки в хола, наслаждавайки се на убийствения звук от аудиосистемата й.

Да, Анита е невероятно гостоприемна и сърдечна, и това го знаят всички, които са влизали в украсения с плейбойска символика апартамент. “Понякога ми се качват на главата. Знаят, че не мога да съм лоша, и се възползват максимално от мен. Не ме питай пък какво ми е коствало да построя всичко това. Когато видят сама жена с пари, доста хора в България отварят ей такава уста от алчност”, обяснява ми сексапилната домакиня.

прочети още…

Тайните пароли на жените

Какво е закодирано в описанията, които сами си правят? *

Старо правило е, че жените никога не казват истината в прав текст. Често пъти даже мислят и вършат точно обратното на онова, което говорят.

Когато една жена ти казва “Не те харесвам”, не е задължително да е убедена в това. Даже по-вероятно е да те харесва – нищо, че си лошо момче, заглеждаш се по други жени и често я игнорираш за сметка на приятелките й.

Можем ли да разкодираме тайните пароли на жените? Поне някои от тях – със сигурност. Да видим какво се крие зад описанията, които си правят в сайтове за запознанства и социални мрежи като Facebook.

“Обичам спортните коли и високите скорости”. В превод това означава – нямам нищо против да излизам с футболисти, боксьори, самбисти или борци свободен стил. Може и с мъже от ъндърграунда. Най-добре и с едните, и с другите. Ако си сменят често колите, още по-добре. Даже и жените да си сменят често, пак става. Нямам нищо против и да са мамини синчета, милионерски наследници и всякакви други такива.

“Харесвам силните мъже”. Зад тази фраза се крие лек мазохистичен елемент. Преведена от женски на нормален език тя означава: нямам нищо против гаджето ми да е мутра, да се напива и понякога да бъде груб с мене, да се държи безцеремонно, да псува и да заплашва. Зная, че и приятелките ми го харесват, така че няма да им го дам никога!

“Имам силен характер и съм свободолюбива”. Това е контрапункт на предишния типаж. В превод означава – склонна съм да изневерявам на приятеля си. Не обичам да му давам обяснения. Ако някой иска да ме държи изкъсо, ще ме загуби много бързо. Не съм жена за един мъж! Идеалната комбинация за мен е да си имам един официален приятел, за предпочитане добродушен и състоятелен, който да се грижи за мен, да ме издържа и да ми помага във всичко, но освен него да имам още поне 1-2 любовника, които да са женкари, силни и чаровни мъжаги, които да ме качват на седмото небе в екстаз. 3-4 пъти месечно ми е достатъчно.

“Мразя лицемерието и лъжата”. И често съм тяхна жертва. Зад тази авто-характеристика се крие признанието, че въпросната жена често е била потърпевша от изневери. Излизала е и с женени мъже, които са я лъгали, че са свободни. Или че ще се разведат и ще се оженят за нея. Или пък просто е хващала гаджето си на калъп, намирала е компрометиращи есемеси в телефона му или е чувала, че излиза без нея по баровете. Зад подобна декларация срещу лицемерието невинаги се крие непримиримост. Често пъти жената приема лъжата като константна величина в личния си живот. Обича да повтаря как не може да понася това, но продължава да живее в лицемерния свят, създаден от силния пол.

“Обичам пътешествията до екзотични места”. Тоест, нямам нищо против да бъда любовница на женен и богат мъж, който да се вижда с мен веднъж в месеца. Дубай, Малдивските острови, Сейшелите… В краен случай може и Париж, Виена, Халкидики или просто Банско. Свикнала съм да бъда щастлива само в броени дни от месеца, а през останалото време да мечтая за истинската любов.

“Спортна натура съм, обичам фитнеса и здравословния начин на живот”. Ако нямаш бицепси с диаметъра на моите бедра и корем с плочки като гръб на костенурка, по-добре изобщо не ме заговаряй. Мразя отпуснати самодоволни мъже, които мислят само за себе си и вонят на алкохол и цигари!

“Мразя чалгата!”. Притеснявам се, че все още има хора, които не знаят колко съм умна. Също така завиждам на момичетата, които имат самочувствие да станат и да танцуват в заведение. Не харесвам впити по тялото дрехи! Искам мъжете да правят разлика между мен и тях и сравнението да е в моя полза. Не обичам да спазвам диети, по принцип мама готви леко мазничко, така че имам 3-4 излишни килограма по фигурата си. Това обаче не ме притеснява, а и в кафенето на ъгъла, където най-често ходя, това не си личи толкова. А на тия двете сладурани от клипа на Тони Стораро какво толкова им харесват? Нищо особено не са!

—-

* Статия от списание №69, юни 2010