Адреналинка в държавата на Златките

 

 

Погледнете щастливите родители на снимката. Русата адреналинка Яна и вече бившият й съпруг Ивайло. Кой би предположил, че броени месеци по-късно ще станат герои в най-грозния звезден скандал на годината?

Историята с порно-клипчето, която Яна заснела с бивше гадже и което после забравила да изтрие, надмина по популярност сензациите с Галена във ваната и с манекенката Галя Литова и нейната “задна скорост” отпреди 2 години. За разлика от преди, този път медиите бяха подготвени и не допуснаха да бъдат изненадани като общинари, стъписани от първи сняг. Отразяването на събитието беше толкова активно, че хората основателно заподозряха – не е ли това режисиран PR от страна на всички замесени?

Моментално бяха заснети десетки интервюта и с отвратената Яна, и с отвратения Ивайло. Разпитваха ги със садистично удоволствие до най-малките подробности. Те пък, с мазохистично послушание, отговаряха и разкриваха все по-шокиращи факти от нещастния си брак. Да ги съжаляваме ли обаче?

И да, и не. В “държавата на златките” днес адреналинката Яна е емблематичен пример за наивно момиче с объркана ценностна система. Не някакво изключение, а част от правилото. В търсене на “успешния”, “богатия” и “атрактивния” мъж, все повече девойки са склонни да вземат прибързани решения. Връзката на Яна с Ивайло (тя дори забременяла от него без да иска и трябвало да плаща неустойка на “Господари на ефира” заради слизането си от екран) не е рядко срещано явление. Безброй момичета постъпват досущ като нея. Впечятляват се от пари, възможности, пътешествия, луксозен живот. Обвързват се с мъже, които не са сигурни, че обичат. За да стигнат един ден до най-мръсните страници от жълтата преса – с един или друг скандал, с едно или друго разочарование.

Галя Литова, певиците Пепа Секса и Емануела, Деси Зидарова, Александра Раева, приятелката на Благой Георгиев – Христина… Списъкът е дълъг и ще расте тепърва.

Какво да кажем за Ивайло? Нима някой очаква да аплодираме отношението му към майката на неговото собствено дете? Той също е емблематичен пример за нещо, което е навсякъде около нас. Виждаме ги всеки ден. Все по-дразнеща е суетата на един типаж мъже – да бъдат придружавани непременно от жени с познати от телевизора физиономии. Щом е популярна от екрана, значи е перфектната съпруга. А после – била такава, била онакава.

Ами парвенюшката склонност да парадираш с парите и възможностите си? Трябваше ли да натяква колко пари похарчило семейството за частната акушерска клиника на Яна?

Какво да кажем пък за безпардонния непукизъм, с който по най-грозен начин оплюваш онази, в която си се клел и с която гордо си позирал пред светските обективи? Алкохоличка, прелюбодейка, лоша майка… Грозно, Иво, грозно. Това момиче се отказа от кариерата си заради теб.

Така че нека всеки, който се подиграва и злорадства спрямо излагациите на Яна и Иво днес, се поогледа наоколо. Те не са някакво ексцентрично изключение и новина от жълтите хроники. Това е поредната злополучна двойка в държавата, в която разумът е дефицит, а любовта – просто разменна монета.

-----

* Статия във в. “Уикенд”, 5 март 2010

 

 

Големият силиконов въпрос

Спира ли манията на българките да си уголемяват гърдите? Или тепърва започва?*

Въпросът за бюста е фундаментален за българската жена и става все по-драматичен. Мъжките списания подклаждат огъня с фотосесии на съвършени овали, изваяни във все по-лъскави клиники.

Ние в №69 гледаме да не прекаляваме. В сесиите от този брой например тяхното присъствие е около 20-ина процента, не повече. Но и повече да бяха – наша ли е вината, че все по-рядко можеш да видиш красив модел без силикон?

Стига се до куриозни ситуации – момичета със съвършени гърди, и като големина, и като форма, да събират пари за операция.

“Искам силикон, за да не нося никога повече сутиен.

“С по-голям бюст дупето ми няма да изглежда толкова голямо”.

“Приятелят ми казва, че обича по-големи и твърди гърди, а аз не искам да ме замени с друга”.

“Искам нов бюст, защото тогава зърната ще ми стърчат нонстоп”.

Това са някои от най-често срещаните аргументи в полза на интервенцията за пет хилядарки.

На Запад силиконовата истерия отдавна отшумя. По плажовете на Ривиерата или в Маями вече изобщо не е престижно да покажеш напомпана гръд. Даже богатите и разглезени рускини, в Европа и Америка смятани за олицетворение на кича и лошия вкус, вече избягват да си уголемяват бюста – освен ако не е крайно наложително.

В България обаче сме далеч от този етап. Силиконовата мания тепърва ще се разраства. Обясненията за това са народопсихологически, социални и дори икономически.

Като цяло ние сме си комплексирана нация. Нямаме достатъчно самочувствие – дори за неща, за които би трябвало да имаме. При жените този проблем е още по-дълбок. Те са по принцип неуверени същества. Парадоксалното даже е, че колкото по-красива е една жена, толкова по-малко е убедена в това. И обратното – на някои по-грознички представителки на нежния пол Господ за компенсация е дал високо самочувствие, което да ги предпазва от нервна криза. Но да не се отплесваме от основната си тема.

Освен априори ниското самочувствие като нация, за силиконовата мания допринася и прословутият стаден комплекс. В България той е по-силен отвсякъде другаде. У нас всичко се прави по инерция, създадена от друг.

Съседката си направила татуировка – хайде и аз. Николета си подстригала косата късо – хайде и аз. На приятелката баща й започва да строи хотел – ние ли да оставаме без хотел? Колежката си сложила силикон и тръгнала с огромни деколтета – че аз защо да съм по-назад?

Българинът и българката обичат друг да взима решенията вместо тях. Липсата на собствен стил и личен вкус е масово явление. При жените това се забелязва с просто око – достатъчно е човек да влезе в което и да е по-оборотно заведение. Веднага се вижда как повечето момичета копират една от друга – прически, дрехи, татуировки, аксесоари, всичко. Тук не става въпрос просто за модни тенденции, а за безогледна, сляпа имитация, породена от едно-единствено нещо – слаб характер.

Така че – силиконовата истерия няма скоро да утихне, даже и ако мъжките списания се договорят и спрат да пускат напомпани бюстове по страниците си. В съвременното общество култът към атрактивната визия е религия, а комплексите за малоценност – болест, от която много пластични хирурзи правят луди пари.

Има ли универсална мъдрост, която можем да дадем на своите читателки? Какво да посъветваме и техните половинки или бащи, които в повечето случаи са спонсори на силиконовите интервенции?

Ще го кажем просто и ясно: не робувайте на масови истерии. Не имитирайте сляпо никого. Бъдете себе си, вярвайте повече в собствените си качества. И само ако няма никакъв друг шанс да придобиете самочувствие – тогава вадете парите и влизайте в клиниката.

—-

* Статия от списание 69, август 2010
 

Секс-туризъм Made in BG

„ Българките са най-хубавите жени”, обичат да казват чужденците тук. Ние невинаги си даваме сметка колко детайлно са проучили те този въпрос *

Торе е норвежец на около 25-30 години, който ентусиазирано отпива от скоч-уискито си в пийп-шоуто на столичния „Лъвов мост”. Дори и да има някакви претенции към качеството и произхода на питието, русокосият чужденец е доволен – то му струва само около 3 евро, а срещу него около спуснатото от тавана дебело въже танцува смугла красавица на не повече от 18-19 години. Тя е чисто гола и дори знае няколко думи на английски.

Когато два часа по-късно Торе излезе от пийп-шоуто, на самото кръстовище към него ще се приближат други мургави девойки, макар и не чак толкова красиви като онези в бара. Те знаят само най-важните английски думи – „Хей, мистър, ду ю уонт секс?”, служат си повече с жестове и мимики. Торе обаче не е безразличен и вероятността да се усамоти с някоя от тях е голяма. Отново ще му излезе изненадващо евтино, а норвежецът не е чак толкова придирчив към качеството на услугата.

“Като цяло организацията е по-зле”

Всъщност стройният блондин и тримата му приятели от Осло са дошли в София именно заради това – да се радват на тукашните момичета. Колкото по-мургави, толкова по-добре. Торе и аверите му са секс-туристи – сравнително ново явление в българската туристическа индустрия.

„Дойдохме тук по препоръка на наши познати, които останали много доволни. Преди това сме ходили по същия начин в Чехия и в Черна гора. В България момичетата са не по-малко хубави, но като цяло организацията е по-зле”, обяснява норвежецът. „От вчера съм тук и видях няколко много красиви циганки. И руси момичета също, но с такива съм свикнал, нали разбираш”, смее се той. Проблемът е, че повечето не говорят английски. За мен е странно да си проститутка, която работи с чужденци, и да не научиш поне малко този език. Обикновените момичета, които се забавляват по дискотеките, също имат голямо желание да бъдат с такива като нас, но отново имат проблеми с езика. В това отношение чехкините са много напред. За такива като нас един говорещ английски таксиметров шофьор се превръща в направо безценен гид из нощна София”, обобщава Торе, без да отлепя очи от голата танцьорка насреща си. Конкретно това момиче не „излиза с клиенти”, както норвежецът би искал, но други стрийп-барове предлагат и такава екстра. Срещу 50 евро на час.

Момичетата на парите

Тя е млада, секси, с голям бюст, усмихва се и не спира да говори. Какво ти говорене, направо каканиже. Бърбори. Дудне. Мели. Плямпа. Колко други глагола има за това занимание? Няма значение, важното е, че и никой няма нищо против.

“Говорещите момичета” от игрите за раздаване на пари са най-бързо развиващата се телевизионна професия през последните години.

Началото бе поставено от Светлозара Трендафилова, известна на всички като Зара. Финалистката от първия Big Brother се появи в късния пояс на Нова телевизия и започна да се упражнява в реторика в “Ало, къщата”. После към нея се присъедини и Весела Тотева, която дотогава познавахме от изявите й по Планета тв.

По тяхно време агитацията да звъниш по телефона, за да познаеш някаква думичка, изглеждаше най-автентична и достигна своя апогей. И двете много умело разработиха този жанр. Броят на зрителите, вярващи, че едва ли не са единствените, които могат да звъннат и да спечелят, тогава достигна рекордни нива.

Както става с всичко друго в България, и тук успехът бързо стана мода, пример за масово подражание. Нова телевизия въведе формулата Call TV почти навсякъде в програмната си схема.

Най-емблематични нейни лица са Никол Станкулова и Елена Станулова, които бърборят и раздават пари в шоуто “На кафе”, разнообразявайки пейзажа около Гала.

Първата нашумя най-вече като манекенка от “Ивет фешън”, където се изявява повече от 5 години. Отличничката от софийската математическа гимназия е една от най-неуморните телевизионни латерни, казано в най-добрия смисъл на тази дума.

Кампанията срещу Николета мирише

Доста хора ме питат какво мисля за небивалиците, с които два нови уебсайта заляха българския Интернет относно Николета Лозанова. Възможно ли е тя наистина да е скъпоплатена бисексуална проститутка, регистрирана в лондонски сайт за компаньонки?

Не, разбира се. Но не само защото Николета не е стъпвала в Лондон и това лесно може да се докаже с документи. Просто тя няма нужда от такъв тип доходи. За разлика от доста други модели из Европа, включително и в България. За някои девойки от страниците на списанията подобно подозрение може и да звучи съвсем правдоподобно, но не и за Николета и това всички много добре го осъзнават. Точно на това се дължи и огромната й популярност. Тя просто не е такъв тип момиче.

Нито личният живот на Николета през последните години, нито непрекъснато възходящата й кариера биха позволили да поеме такъв безумен риск и да се регистрира в подобна агенция. А камо ли пък със снимки, които може да види и свали на компютъра си всеки пловдивски бек с информационен уебсайт.

Масова практика е агенции за компаньонки да използват крадени снимки на модели за илюстриране на сайтовете си. Дори във въпросния цитиран сайт има още няколко такива – на актриси от другия край на света, които не подозират, че някакъв лондонски клуб използва физиономиите им за илюстрация.

Ако този тип сайтове са в Източна Европа, обикновено използват снимки на американки. Ако са на Запад, слагат предимно снимки от Източна Европа. Когато някой ги хване в издънка и им се обади, че публикуват чужди фотоси, веднага ги свалят или заменят с други.

Колкото до въпроса дали наистина модели заработват като компаньонки, у нас или на Запад – естествено, че да. Дали има сайтове, които могат да докажат това нагледно – естествено, че не.

Ако нещо в Интернет изобщо съществува, това са само страници на агенции за модели, в които никога няма да прочетеш директна оферта или тарифа за консумация. Никой не е луд да го направи и по този начин да си съсипе контингента от труженички. Но както и да е, това е съвсем друга тема.

Цялата кампания срещу Николета е подхваната с настървение. Има 5 или повече публикации в 2 сайта само за един ден. Сезирана е, или поне се твърди че е сезирана, НАП (дали Николета е деклалирала приходите си от тази агенция, хаха). Други сайтове веднага препечатват “сензационната новина”, не пропускайки услужливо да цитират и източниците й. Неистова активност – като на футболист от “Ботев”, който търчи на терена пред погледа на потенциален нов купувач.

Доколко подобен PR е професионално замислен и проведен – не се наемам да твърдя. Сигурно ще се намерят и хора, които да го обявят за професионален. За мен, а и не само за мен, това е една от най-миризливите и гнусни кампании, провеждани срещу невинен човек у нас.

Със сигурност посещаемостта на двата въпросни сайта ще скочи. Халал да им е, и нека собствениците им да се радват. Но дали спят спокойно като хора с достойнство – съмнявам се.

-----

* Публикация в блога www.georginedelchev.com, 1 март 2010