Плейбои и пишман плейбои

Виждали сме ги навсякъде. Познават се лесно – обикновено са облечени безвкусно, с бижута, шапка или други аксесоари по себе си и безсмислено скъп телефон. Винаги с добре поддържан тен – от каране на ски, ваканции на екзотични острови или просто от солариум. От джобовете си вадят също толкова безвкусни визитни картички.

У нас обикновено е така – който се види с малко повече пари, започва да се изживява като плейбой. Най-често обаче си остава пишман-плейбой, чиито демонстрации на богатство и благополучие имат успех само пред непознати, за кратко и то не винаги.

Именно те са и “колекционерите на корици”. За тях еротиката е по-скоро суета. Да ти завиждат другите мъже, че са те видели с момичето от еди кое си списание. По този начин подклаждаш и собственото си неукрепнало самочувствие. Особено ако парите ти не са спечелени с кой знае какъв труд или интелект, а по някакъв друг всички-знаем-какъв начин.

Обикновено тези новобогаташи са женени. Съпругата си стои кротко вкъщи при децата, или е пратена на шопинг-екскурзия до Милано, а нашият кръстосва баровете на лов за златотърсачки. Ръси пари за скъпо уиски или шампанско, забучено в огромна кофа лед и се облизва.

Българската еротика е в плен на тези плейбои. Те смятат, че всяка красива жена им принадлежи и че мъжките списания се отпечатват именно за тях и най-вече заради тях. Така се стига и до градските легенди, че тези издания са каталози за компаньонки. Нещо като меню, от което новобогаташите си избират поредната бройка.

За тях е важно не просто да бъдеш женкар, а това да бъде официално признато, споделено, документирано. Като в онзи виц, в който един мъж бил на самотен остров с Памела Андерсън. След като тя задоволявала всичките му фантазии, накрая той я помолил да се престори на мъж. За да може после, по мъжки, да му съобщи – “Пич, ако знаеш с кого правя секс вече цял месец…”

Има два основни типа плейбои – купувачи и тарикати.

Първите са онези, които са свикнали да плащат за всичко. При тях дискретността е голяма, даже задължителна. Парите не се пестят, а публичните демонстрации са сведени до минимум или почти липсват. Това са страстни колекционери, при които преследването на набелязаната цел понякога придобива маниакални измерения.

Обикновено те са бизнесмени от промишлеността или търговията на едро, нерядко политици или магистрати. Това са същите хора, които всяка година си купуват по една скъпа спортна кола, а същевременно спестяват осигуровки на работниците си и им плащат заплатите с огромно закъснение.

…

(останалата част четете в книгата “Приключения из българската еротика”)

 

Предговор

Българската сексуална революция не се е състояла. Привидно изглежда другояче, обаче истината е тази. За нас еротиката все още е екзотика. Зад възбудата, с която

Фотография: Давид Лашапел

българинът коментира поредното домашно порно на някоя знаменитост или всяка следваща корица на списание, се крият все същите до болка познати сексуални комплекси.

Двойният стандарт остава. Лицемерието още е тук. Правим едно (особено нощем, но понякога и денем), а говорим друго. В по-малките градове момичетата, които се снимат в мъжки списания, ги сочат с пръст и шушукат зад гърба им. Певиците, които експлоатират сексапила си, са наричани леки жени, но никой не сваля очи от тях. Бащи забраняват на дъщерите си да носят къси поли, но нямат нищо против съученичките им. Новобогаташи са готови да похарчат хиляди за секс и избиване на мъжки комплекси, но цепят всяка стотинка, когато става въпрос за бизнес.

Еротиката е като река, в която всеки иска да се изкъпе, но ако може след това да излезе сух от нея. Е, аз съм от хората, които нямат нищо против да се намокрят. Влязъл съм до шия във водата – за ужас на едни и завист на други. Сигурно има и хора, които ме съжаляват. Но най-много са тези, които плахо пробват да нагазят в реката, озъртайки се във всички посоки.

Тази книга е за всички тях – любопитните, ужасените, завистливите и съжалителните. Отсега е ясно, че “Приключения из българската еротика” ще има продължение. Но беше крайно време да се напише, да се започне. Предишната – “Моят живот в Плейбой”, вече покрива твърде малка част пътешествия във възбуждащия свят на красотата и лицемерието.

“Приключенията” са микс от художествена литература и документалистика. Героите и местата в разказите, номерирани като “Епизоди”, са с измислени имена. Всичко обаче е базирано върху напълно реални събития и факти. Сами се досещате – това е единственият начин някои неща да бъдат описани и анализирани безболезнено. Не бива никой да се чувства лично засегнат, само защото съдбата го е вкарала в интересен сюжет за филм.

Автобиографичните елементи са под рубриката “Flashbacks”. Това са мемоари от първо лице, продължаващи линията на “Моят живот в Плейбой”.

Поредицата “Звезди от кориците” съдържа портрети и характеристики на най-забележителните жени, с които работата ме е срещнала през последните години: Николета Лозанова, Аксиния, Златка Райкова, Цеца Величкович, Весела Бонева, Таня Боева, Дебора и Кристиана, Анита Мейзер, Ралица Кирилова, Мис Варна 2008 Ирена Иванова и др.

Четвъртата секция от книгата е “Документи”. Това са статии, имащи пряка или косвена връзка с някои от разказваните събития, с еротичната индустрия или шоубизнеса като цяло.

Пожелавам ви приятно четене, независимо дали ще го правите явно или тайно. И в двата случая е човешко.

Пожелахме да видите

Таня и мъжът до нея бавно слизат по стъпалата към на дискотеката. Бавно, защото токчетата й са по-високи от бананите, с които обичат да гарнират мюслито си на закуска. Но са около три пъти по-тънки от всеки банан в природата. Платформите под ходилата са високи колкото кутия цигари, от по-скъпите. Обувките са лъскави и крещящо червени. Красиво, но и някак стряскащо увенчават тънките глезени на Таня.

Освен тях, тя няма много други неща по себе си. Роклята е трудно да се нарече така. По-скоро е нещо като тясна еротична нощничка, две педи над коляното – предназначена за всичко друго, но не и за ходене на дискотека. Под нея Таня не носи бельо и това може да се установи с просто око. По цялата си дължина отстрани сатенената рокличка има прозрачен кант от дантела. Така всеки по-внимателен наблюдател получава светкавична информация, че от прашки и сутиени тук няма и следа.

Таня и мъжът до нея са съпрузи – едно от малкото разкрепостени български семейства, чийто брой бавно, но непоколебимо се увеличава с всяка следваща година. Във всеки по-голям град има поне по една такава двойка. Някъде са и повече, но не много повече.

В дискотеките всички ги познават. Свикнали са с техния ексхибиционизъм, но в повечето случаи не го приемат. Гледат на тях като на луди хора, но тайничко им завиждат.

Мъжете искат да имат жена като Таня – перфектно поддържано с фитнес тяло, ухаещо на нещо хубаво, с целогодишен тен без следи от бански където и да било, гладка епилирана кожа и ослепителна, никога не слизаща от лицето усмивка. Готови са пред себе си да се закълнат, че ако Господ ги дари с такава съпруга, никога няма да я крият от останалия свят.

Жените? Те искат да са като Таня – не само заради изброеното по-горе. Мечтаят и да имат до себе си мъж, който да се гордее с тях, да ги показва непрекъснато.

В България обаче е така – когато тайничко завиждаш на някого, най-често говориш лоши неща за него. По този начин се утешаваш, че не си имал същата съдба.

Мъжете предпочитат да смятат съпруга на Таня за неудачник, “лузър”, гей или просто куку. Вижте го този, как оставя жена си да ходи гола. Гроздето е кисело.

Повечето българки пък приемат Таня като лека жена. Тя е несериозна, тя е курва, ужасно е да се показваш така публично. Лично аз никога не бих го направила и не я разбирам. И прочие в този дух.

прочети още…

Зона, свободна от Асдис Ран

Да, точно така. Минимално, даже направо нулево присъствие на тази силиконова исландка в списанията и медиите, където работя. Гордея се с това.

Асдис Ран, съпруга на някакъв второразряден футболист, попаднал за кратко в ЦСКА, е най-досадната натрапница, появявала се в българския шоубизнес през последните години. Не могат да я засенчат нито Сашка Васева, нито Митьо Пищова или Радо Прашката, нито даже плеймейтката Светлана Василева, която предпочита да я наричат Гонзовица, за по-лесна разпознаваемост.

Всъщност, чисто визуално, Асдис Ран не е неприятна жена. Но блондинки с нейната визия и в България, и в Европа има предостатъчно. При всички случаи амбициите на исландката по време на престоя й у нас многократно надхвърляха нейните реални качества.

Контактите ми с нея са точно два. Първият беше по интернет, малко след като бях се захванал със списание FHM. Тогава Асдис ме намери във фейсбук и директно ми предложи своя фотосесия за корицата. Опитах дипломатично да й обясня, че имаме и по-популярни варианти от нея за това място. Например сръбската легенда Цеца Величкович, Николета Лозанова или Аксиния. Любезно, но хладно написах на Асдис, че максималното, което мога да й предложа, е публикуване на кадър с нея върху една от вътрешните страници на FHM.

Не, не било достатъчно. Тя си пазела тези “много секси кадри” за някоя корица. Пожелах й успех. По-късно тези много секси кадри се появиха върху корицата на “Максим”, където, естествено, бяха представени като уникална и безценна находка за списанието. Обзалагам се, че това е най-слабо продаваният брой в историята му, въпреки че конкуренцията по тази линия там е сериозна.

Тук отварям още една скоба – година по-късно Асдис Ран се появи и на корицата на “Плейбой”. Няма да си кривя душата – кадърът, заснет от един гръцки фотограф, беше много добър. И като цяло фотосесията – също, макар и ретуширана по дежурния за това списание ужасен начин. Тази корица обаче излезе в период, в който никой у нас вече не се интересуваше от мадам Асдис. Нито мъжът й играеше в ЦСКА, нито тя присъстваше в нощния живот на София. Със същия успех “Плейбой” можеха да сложат и някоя американска блондинка на корицата. А американските блондинки, както знаем, имат какво да покажат и знаят как да го покажат. При това щеше да бъде напълно безплатно за българското списание. Но както и да е. Ако Асдис Ран се беше появила в “Плейбой” година и половина по-рано, може би наистина имаше шанс да придобие звезден статут по нашите ширини. Тя обаче искаше първо да обиколи всички “по-софт” списания, да се изтъргува там максимално добре, преди да се съблече чисто гола. Too late обаче, както пеят “Деф Лепард”.

прочети още…

Адреналинка в държавата на Златките

 

 

Погледнете щастливите родители на снимката. Русата адреналинка Яна и вече бившият й съпруг Ивайло. Кой би предположил, че броени месеци по-късно ще станат герои в най-грозния звезден скандал на годината?

Историята с порно-клипчето, която Яна заснела с бивше гадже и което после забравила да изтрие, надмина по популярност сензациите с Галена във ваната и с манекенката Галя Литова и нейната “задна скорост” отпреди 2 години. За разлика от преди, този път медиите бяха подготвени и не допуснаха да бъдат изненадани като общинари, стъписани от първи сняг. Отразяването на събитието беше толкова активно, че хората основателно заподозряха – не е ли това режисиран PR от страна на всички замесени?

Моментално бяха заснети десетки интервюта и с отвратената Яна, и с отвратения Ивайло. Разпитваха ги със садистично удоволствие до най-малките подробности. Те пък, с мазохистично послушание, отговаряха и разкриваха все по-шокиращи факти от нещастния си брак. Да ги съжаляваме ли обаче?

И да, и не. В “държавата на златките” днес адреналинката Яна е емблематичен пример за наивно момиче с объркана ценностна система. Не някакво изключение, а част от правилото. В търсене на “успешния”, “богатия” и “атрактивния” мъж, все повече девойки са склонни да вземат прибързани решения. Връзката на Яна с Ивайло (тя дори забременяла от него без да иска и трябвало да плаща неустойка на “Господари на ефира” заради слизането си от екран) не е рядко срещано явление. Безброй момичета постъпват досущ като нея. Впечятляват се от пари, възможности, пътешествия, луксозен живот. Обвързват се с мъже, които не са сигурни, че обичат. За да стигнат един ден до най-мръсните страници от жълтата преса – с един или друг скандал, с едно или друго разочарование.

Галя Литова, певиците Пепа Секса и Емануела, Деси Зидарова, Александра Раева, приятелката на Благой Георгиев – Христина… Списъкът е дълъг и ще расте тепърва.

Какво да кажем за Ивайло? Нима някой очаква да аплодираме отношението му към майката на неговото собствено дете? Той също е емблематичен пример за нещо, което е навсякъде около нас. Виждаме ги всеки ден. Все по-дразнеща е суетата на един типаж мъже – да бъдат придружавани непременно от жени с познати от телевизора физиономии. Щом е популярна от екрана, значи е перфектната съпруга. А после – била такава, била онакава.

Ами парвенюшката склонност да парадираш с парите и възможностите си? Трябваше ли да натяква колко пари похарчило семейството за частната акушерска клиника на Яна?

Какво да кажем пък за безпардонния непукизъм, с който по най-грозен начин оплюваш онази, в която си се клел и с която гордо си позирал пред светските обективи? Алкохоличка, прелюбодейка, лоша майка… Грозно, Иво, грозно. Това момиче се отказа от кариерата си заради теб.

Така че нека всеки, който се подиграва и злорадства спрямо излагациите на Яна и Иво днес, се поогледа наоколо. Те не са някакво ексцентрично изключение и новина от жълтите хроники. Това е поредната злополучна двойка в държавата, в която разумът е дефицит, а любовта – просто разменна монета.

-----

* Статия във в. “Уикенд”, 5 март 2010