Водещият Роберт Янакиев и 50-те блондинки от шоуто на PRO.BG

Случи се да го проверя и покажа нагледно. Беше към края на 2009-а. Горе-долу по същото време бе и прословутото ни участие с Николета в “Стани богат”. Стана така, че в рамките на един месец заработих награди от 75 бона. Ако човек гледа редовно телевизия, като нищо ще си каже – този няма нужда да работи друго, трябва само да се явява в такива състезания.

Е, не е съвсем така. 50-те хиляди от играта “Надхитри блондинките” отидоха за благотворителност, както се бяхме разбрали и беше обявено предварително. С тези пари се купиха три апарата за хемодиализа и отидоха в две софийски и една карловска болница.

Но нека си призная – блондинките ги победих именно и най-вече заради това. Ако не бях играл благотворително, едва ли щях да постигна и една десета от този резултат. В България не се дават толкова много пари току-така, ако ще и да си най-големият отворко и многознайко.

В случая продуцентите се зарадваха, че съм готов да се откажа от печалбата си, и всячески се опитаха да ми помогнат да я спечеля. При другия вариант – ако 50-те блондинки ме бяха надхитрили, парите също щяха да бъдат подарени, но сумата нямаше да е толкова голяма.

Така че тогава, в късната есен на 2009-а, станах нещо като съучастник в лека телевизионна измама с благородна цел. Нямам никакви угризения по въпроса.

В какво се състоеше “измамата”? Може би в това, че блондинките не бяха подготвени за въпросите, които се паднаха във втория и третия тур. А може и нарочно да се правеха, че не знаят отговорите им. Много вероятно бе всеки друг на мое място да постигне същия краен резултат. При мен просто се получи най-правдоподобно, защото нямах проблеми в комуникацията с толкова много жени накуп. Повечето участници в това шоу загубваха ума и дума, когато се изправяха срещу подредените в 8 редици блондинки.

Викторината на тогавашната телевизия PRO.BG бе една от най-скъпите и сложни продукции, които са снимани у нас. Рекламираше се и с билбордове из цялата страна. Някой може ли да си представи какво е да имаш 50+1 участници в шоуто, 98% от които руси жени? Плюс още толкова човека в публиката, подредена амфитеатрално? Както и десетки компютърни екрани и тв монитори наоколо. И всичко това да продължава няколко месеца?

Блондинките не трябва да се разболяват, нито да изглеждат зле, а камо ли да отсъстват или проявяват своеволия по време на снимките. Не бих искал да съм на мястото на организаторите на това предаване.

Снимките се провеждаха в голямото студио в Нови хан на десетина километра от София. На същото място се снимат “Биг брадър”, “В джаза”, “На инат”, “5400” и куп други предавания.

Пристигам час преди началото. Посреща ме екип от редактори и сценаристи, които ми обясняват правилата. Получавам и примерен въпросник, за да се ориентирам какъв тип задачи ще трябва да решавам в шоуто.

Още преди това сме се уговорили по телефона, че ще играя благотворително. Обясняват ми, че това ще бъде обявено в самото начало на играта.

“Надхитри блондинките” продължава около час. Снимките ще отнемат дори повече време от това, тъй като ще има паузи за почивка между трите тура. Носят ми храна в стаята за подготовка на състезателя. Пържола, салата, напитки. После минавам през гримьорна, а накрая ми слагат и специален микрофон пред устата, закрепен за врата и ушите. Чувствам се като космонавт в орбитална станция, предаващ на живо по телевизия “Останкино”.

По пътя към студиото срещам и блондинките…

…

(останалата част четете в книгата “Приключения из българската еротика”)

Гледай цялото предаване от 19 декември 2009 г. ТУК

Блондинките с дяволските рогца са готови да излязат срещу мен.

Тактическата схема беше най-важното в надлъгването с русите мадами.

Минути преди началото на шоуто.

Пауза преди решителния кръг, до който са достигнали само по-умните блондинки.

Подаръкът от предаването вече е факт, парите на PRO.BG, заработени от моя милост, не са отишли на вятъра.

можеш да очакваш от вдовицата на пан-европейски бандит като Аркан?

Даже й сложиха електронна гривна на крака, за да следят къде се намира. Едно време Мадона искаше да прави филм за нея, но после се отказа. Сега сигурно може да размисли, защото едва ли има жена с по-интересна съдба от тази на Цеца.

В България почти никой не я нарича Ражнятович, въпреки че тя предпочита да носи фамилията на покойния си мъж. Цеца украси една от първите корици на списание FHM, след като станах негов редактор – през май 2009-а.

Снимките не бяха правени в България. Сесията бе реализирана от сръбското издание на FHM още предишното лято. Получихме я изненадващо лесно – само срещу обещанието да изпратим 10 броя от нашето списание в Белград. Снимките бяха възможно най-добрите за звезда от такава величина – с много вкус, разнообразие в екстериора и характерния за Цеца величествен сексапил. Трябва ли да се учудваме, че толкова наши певици копират тази жена? Няма и нищо лошо в това. По-добре да копираш един образец от световна класа, отколкото да си по български “оригинален” и бездарен. Броят с г-жа Ражнятович имаше голям успех и накара много читатели да се върнат отново към позабравения навик да се заглеждат в списание FHM и да си го купуват.

Жалко, че с Цеца така и не успях да се запозная лично, нито да я поканим на партито послучай излизането на списанието. Нямахме този ресурс, а и да имахме, тя едва ли щеше да пристигне точно по такъв повод, а не за някаква концертна изява.

Цеца изнесе концерт у нас през септември 2006-а, на стадион “Васил Левски”. Отидохме заедно с моята приятелка Влади (как си, бейби, хубаво ли е времето в Ел Ей?), която се беше облякла твърде лятно за хладната вечер. Очаквах да бъде някакво грандиозно събитие. Организатор на концерта беше фирмата на бившата Мис България Ивайла Бакалова, която се беше амбицирала да развива промоутърски бизнес. Не помня колко точно струваха билетите, но не бяха скъпи. Да са били примерно по 25 лева.

Както много скоро щях да разбера, рекламата за това събитие явно бе крайно недостатъчна. А може би и датата не бе избрана правилно и повечето хора още не се бяха прибрали в София.

Влизаме на стадиона около час преди началото. Подгряващ изпълнител щеше да бъде Азис, заедно с оркестър “Кристали”. Веднага ни направи впечатление огромното празно пространство пред сцената. Върху тревата беше положена някаква специална бяла настилка, сигурно доста скъпа. Но целият терен на практика беше празен, а по трибуните имаше изненадващо малко публика.

Организаторите се бяха подготвили за 20-ина хиляден концерт, минимум. Час преди излизането на Цеца на сцената обаче, на стадиона имаше не повече от 3-4 хиляди човека. Празните пространства ни действаха доста подтискащо, а представям си как щеше да се отрази на Азис (който вече беше събирал доста публика на същото това място), а после и на Цеца.

Подгряващите изпълнения започнаха пред рехавата тълпа. Азис тогава беше в апогея на славата си, година след излизането на най-силния албум в кариерата му. Очаквахме голямо шоу, но не се получи. По традиция озвучаването на подгряващи изпълнители винаги е по-слабо от това на основната звезда. Това се прави нарочно и е донякъде логично. Азис се опитваше да надвика музикантите от оркестъра, но не му се получаваше добре. Аранжиментите на песните също бяха някак си странни, прекалено цигански. Въобще – разочарование отвсякъде. През цялото време публиката на стадиона се увеличаваше, но така и не запълни нито трибуните, нито пространството на терена пред сцената, разположена в сектор “В”.

Когато Цеца се появи, вече се бе стъмнило. Имаше обаче достатъчно прожектори, които да осветяват стадиона. Не зная как се е почувствала, виждайки, че са се събрали само 6-7 хиляди души. Сигурно никога през живота си не е пяла на стадион с толкова малко публика. Имаше поне стотина човека, пристигнали от Сърбия, за да я гледат.

Макар и разочарована от провала на организаторите, Цеца изнесе грандиозно шоу. Изкара на сцената поне 15 музиканта. По едно време до нея стояха и децата й и танцуваха. Шоуто на сръбкинята продължи повече от 3 часа, през които тя изпя всичките си хитове – “Лепи громе мой”, “Кукавица”, “Пиле”, “Маскарада”… Общо над 40 парчета, просто невероятно. Представям си какво щеше да бъде, ако бяха дошли и 20-ина хиляди зрители.

Рехавата публика пееше заедно с нея. Сърбите знаеха всички текстове наизуст.

Някъде близо до тях беше и собственичката на промоутърската фирма “Пикендмор” Ивайла Бакалова. На няколко метра от нея заедно с приятеля си стоеше и Наталия Гуркова. Още по-близо до сцената беше още една Мис България – Магдалина Вълчанова, която правеше снимки за спомен с телефона си. Човек да се чуди Цеца ли да гледа или публиката долу.

Бисовете така и не ги дочакахме, тъй като на Владислава й стана много студено и решихме да се прибираме. На излизане от стадиона видяхме, че не сме единствените, които си тръгват преждевременно. Наистина маратонски концерт! На стадиона бяха останали не повече от 5 хиляди човека.

“Сигурно тази жена никога повече няма да пее в България”, помислих си тогава…

……
(останалата част четете в книгата “Приключения из българската еротика”)

Стадион "Васил Левски" малко преди излизането на Азис като подгряващ изпълнител. По трибуните и пред сцената има едва 3-4 хиляди човека

Влади с моето яке пред сцената, на която вече е сръбската суперзвезда.

Цеца пя повече от 3 часа и изпълни над 40 свои песни. Колко български и световни са способни на същото?

Любителско клипче, заснето от фен на Цеца по време на софийския концерт

В Кюстендил и Перник са най-лошите шофьори, а край Плевен – най-коварните катаджии. Созополските хазяйки са най-проклети, а също така и жените във Врачанско. В Благоевград и Търново има най-много красиви и умни момичета на квадратен метър – защото там университетите са големи, а местното население – не чак толкова.

В Пловдив и Варна са най-красивите жени на България. Поне това показва моята статистика, документирана с безброй фотосесии и интервюта. Може да ми се вярва повече, отколкото на някоя социологическа агенция.

Но какво всъщност е сексапилът, чиято българска география се опитваме да начертаем тук? Ето една примерна дефиниция: това е умението на жената да показва и изтъква преимуществата си и да се възползва от тях. И още – сексапилът е онова, което мъжете предпочитат пред чистата красота. Една жена може да бъде много красива, но да не е секси. И обратно.

В “Черен лебед” Натали Портман е изящно красива, но не е секси. Мила Кунис обаче е секси. Уверена в качествата си и готова да ги използва по най-добрия възможен начин.

И така, в кои български градове жените са най-секси?

Плевен. Дали заради ШЗО-то, дали заради Панорамата или заради нещо друго – не зная. Убедил съм се в това още в зората на демокрацията покрай първите конкурси за красота у нас, в призовата тройка на които неизменно присъстваше възпитаничка на плевенската гимназия “Анастасия Димитрова”. Не съм сигурен с какво се е занимавала тази велика жена. Май е била възрожденска учителка, от Плевен. За мен името й завинаги ще бъде свързано със сексапилна девойка, печелеща корона или лента за красота.

Ямбол. Конкуренцията със Сливен тук е историческа. Същевременно, ямболците ходят до сливенските хотели, за да изневеряват на жените си, и обратно. Като цяло повечето сливенски красавици в момента са в чужбина. Наред със селскостопанската продукция, която от година на година бележи ръст във външнотърговското салдо, това е може би вторият най-печеливш български експорт в Европа – красиви момичета от Сливен.

На този фон Ямбол остава не само регионалният лидер на сексапила за тукашна консумация, но и нещо като общонационален феномен. Има нещо магнетично в жените от този град. За разлика от сливенските си съседки, те не са непременно меркантилни. За тях красотата е даденост, а сексът – начин на живот, философия. Не съм сигурен на какво се дължи, но ямболските хубавици са и по-умни и с по-силен характер от конкурентките си в Стара Загора, Димитровград или Хасково. Някаква специфична черта на местната еволюция.

Има теории, обясняващи особеностите на характера с географското положение, релефа, въздуха и почвата. Не знам какъв точно е черноземът в ямболско, но определено ражда хубави растения. Както се пее в онзи ъндърграунд-хит, Ямбол е градът!

Почти същите неща могат да се кажат и за Търговище. Град-феномен, родил много повече секссимволи от Добрич, Силистра, Разград или Велико Търново. От Шумен – не е толкова сигурно. Шумен също го приемам за секси-град, на базата на дългогодишния си опит.

Пазарджик? Там положението до голяма степен е като в Сливен. Голяма част от хубавиците са в трудова емиграция. Много силна е и бургаската колония в кварталите с червени фенери на Запад.

“Бургас е изключение сред другите български градове. Без съмнение тук са най-красивите и най-полуделите на тема секс момичета”, пише в репортаж на Световния секс-пътеводител, който е цитиран и в друга глава на тази книга. Има много мъдрост в тези думи!

На другия полюс е моят роден град Русе…

…

(останалата част четете в книгата “Приключения из българската еротика”)

Натали Портман и Мила Кунис – чистата красота срещу дръзкия сексапил.

Николета Лозанова малко преди края на фотосесията за корицата на FHM

- Хаха, не могат ли наистина? Премести се тогава в другия басейн. Там е малко по-хладка.

- Добре.

Жегата и влагата в басейна на спа-центъра до околовръстното са неописуеми. Нали затова е спа- . Обективът на апарата започва да се изпотява. Мощният кино-прожектор пък, кой знае защо, предизвиква токови удари в захранването. Налага се през няколко минути да прекъсваме работата.

Но иначе снимките на Николета за корицата на FHM вървят добре.

В по-големия басейн водата наистина не е така топла и зърната излизат напред. Николета изглежда доволна.

- Ами така де, нали знаеш защо го сложих този силикон. Една от причините беше именно тази – зърната винаги да ми стърчат!

Откровена както винаги.

Броени дни по-късно кадрите, заснети в този басейн, ще доведат до една от най-емблематичните корици на българския FHM. Николета е победителка в класацията “100-те най-секси жени на 2009-а”, следвана от певицата Аксиния, бившата Мис България Росица Иванова, певиците Емануела, Андреа и Десислава и така нататък.

Мениджърът на спа-центъра е един арабин, който се скъсва от любезности към целия екип на списанието. Раздава безплатни карти за вход и се навърта около мястото на снимките. Въпросният си има приятелка манекенка, която обгрижва и лансира по всякакъв начин, във всички възможни медии. Това, разбира се, не му пречи да мечтае и за други завоевания.

Седмици по-късно въпросният ливанец ми звъни по телефона, за да разпитва за Николета.

….

(останалата част четете в книгата “Приключения из българската еротика”)

Моменти от снимките в басейна на спа-центъра.

А защо са нагласени, не може ли да не бъдат? Явно не може. Причините за това са или икономически, чисто финансови, или някакви типично български.

При първия вариант някой иска да спечели пари, обявявайки една титла за продан. И в повечето случаи успява. Напоследък обаче титлите и лентите са толкова много, а парите толкова малко, че купувачи трудно се намират.

Във втория случай организаторът решава, че би бил най-големия балама на света, ако не уреди предварително изхода от конкурса. Така де, откъде накъде ще оставя публиката или някакво си там жури да определя победителката в нещо, за което той троши пари?

Най-цинично нагласеният конкурс, който трайно компрометира всякакви подобни мероприятия в съзнанието на хората, беше онзи, който короняса перничанката Антония Петрова за “Мис България”. Оттогава насам всякакви титли за красота се приемат с недоверие. Интересното е, че организаторката на този скандал – Жени Калканджиева, продължава да критикува мероприятията, организирани от конкуренцията, и да се оплаква, че нивото в модния бизнес много паднало. Че кой друг компрометира идеята за “мис” повече от нея? След като е възможно Антония Петрова да бъде Мис България, защо да не може и Митьо Пищова да си прави конкурси за красота и за слага евтини коронки върху която глава си поиска?

Още по-смешни са конкурсите за “мисис”. При тях принципът е някой да плати, за да може жена му да се сдобие с титла и после да дава интервюта по телевизията и списанията. Напливът, породен от подобна суета, напоследък е толкова голям, че даже имаме не една, а четири “мисис Българии” – Свят, Вселена, Земя и не знам какво още.

Но да се върнем на нагласените конкурси за мис. Погледнато реалистично, има логика организаторите да манипулират една титла. Кой, ако не те, имат представа за най-достойната победителка? Някакво жури, съставено от пийнали спонсори или завистливи бивши миски ли?

Въпросът е конкурсите да се нагласяват адекватно. Да печели наистина най-достойната, а не някоя Петрова от Перник. Титлите на красавици като Ивайла Бакалова, Теди Бургазлиева или Росица Иванова обаче са само носталгичен спомен от миналото.

Куриозна ситуация се получи с конкурса Playmate of the Year 2010 през декември…

…

(останалата част четете в книгата “Приключения из българската еротика”)

У нас обикновено е така – който се види с малко повече пари, започва да се изживява като плейбой. Най-често обаче си остава пишман-плейбой, чиито демонстрации на богатство и благополучие имат успех само пред непознати, за кратко и то не винаги.

Именно те са и “колекционерите на корици”. За тях еротиката е по-скоро суета. Да ти завиждат другите мъже, че са те видели с момичето от еди кое си списание. По този начин подклаждаш и собственото си неукрепнало самочувствие. Особено ако парите ти не са спечелени с кой знае какъв труд или интелект, а по някакъв друг всички-знаем-какъв начин.

Обикновено тези новобогаташи са женени. Съпругата си стои кротко вкъщи при децата, или е пратена на шопинг-екскурзия до Милано, а нашият кръстосва баровете на лов за златотърсачки. Ръси пари за скъпо уиски или шампанско, забучено в огромна кофа лед и се облизва.

Българската еротика е в плен на тези плейбои. Те смятат, че всяка красива жена им принадлежи и че мъжките списания се отпечатват именно за тях и най-вече заради тях. Така се стига и до градските легенди, че тези издания са каталози за компаньонки. Нещо като меню, от което новобогаташите си избират поредната бройка.

За тях е важно не просто да бъдеш женкар, а това да бъде официално признато, споделено, документирано. Като в онзи виц, в който един мъж бил на самотен остров с Памела Андерсън. След като тя задоволявала всичките му фантазии, накрая той я помолил да се престори на мъж. За да може после, по мъжки, да му съобщи – “Пич, ако знаеш с кого правя секс вече цял месец…”

Има два основни типа плейбои – купувачи и тарикати.

Първите са онези, които са свикнали да плащат за всичко. При тях дискретността е голяма, даже задължителна. Парите не се пестят, а публичните демонстрации са сведени до минимум или почти липсват. Това са страстни колекционери, при които преследването на набелязаната цел понякога придобива маниакални измерения.

Обикновено те са бизнесмени от промишлеността или търговията на едро, нерядко политици или магистрати. Това са същите хора, които всяка година си купуват по една скъпа спортна кола, а същевременно спестяват осигуровки на работниците си и им плащат заплатите с огромно закъснение.

…

(останалата част четете в книгата “Приключения из българската еротика”)

Фотография: Давид Лашапел

българинът коментира поредното домашно порно на някоя знаменитост или всяка следваща корица на списание, се крият все същите до болка познати сексуални комплекси.

Двойният стандарт остава. Лицемерието още е тук. Правим едно (особено нощем, но понякога и денем), а говорим друго. В по-малките градове момичетата, които се снимат в мъжки списания, ги сочат с пръст и шушукат зад гърба им. Певиците, които експлоатират сексапила си, са наричани леки жени, но никой не сваля очи от тях. Бащи забраняват на дъщерите си да носят къси поли, но нямат нищо против съученичките им. Новобогаташи са готови да похарчат хиляди за секс и избиване на мъжки комплекси, но цепят всяка стотинка, когато става въпрос за бизнес.

Еротиката е като река, в която всеки иска да се изкъпе, но ако може след това да излезе сух от нея. Е, аз съм от хората, които нямат нищо против да се намокрят. Влязъл съм до шия във водата – за ужас на едни и завист на други. Сигурно има и хора, които ме съжаляват. Но най-много са тези, които плахо пробват да нагазят в реката, озъртайки се във всички посоки.

Тази книга е за всички тях – любопитните, ужасените, завистливите и съжалителните. Отсега е ясно, че “Приключения из българската еротика” ще има продължение. Но беше крайно време да се напише, да се започне. Предишната – “Моят живот в Плейбой”, вече покрива твърде малка част пътешествия във възбуждащия свят на красотата и лицемерието.

“Приключенията” са микс от художествена литература и документалистика. Героите и местата в разказите, номерирани като “Епизоди”, са с измислени имена. Всичко обаче е базирано върху напълно реални събития и факти. Сами се досещате – това е единственият начин някои неща да бъдат описани и анализирани безболезнено. Не бива никой да се чувства лично засегнат, само защото съдбата го е вкарала в интересен сюжет за филм.

Автобиографичните елементи са под рубриката “Flashbacks”. Това са мемоари от първо лице, продължаващи линията на “Моят живот в Плейбой”.

Поредицата “Звезди от кориците” съдържа портрети и характеристики на най-забележителните жени, с които работата ме е срещнала през последните години: Николета Лозанова, Аксиния, Златка Райкова, Цеца Величкович, Весела Бонева, Таня Боева, Дебора и Кристиана, Анита Мейзер, Ралица Кирилова, Мис Варна 2008 Ирена Иванова и др.

Четвъртата секция от книгата е “Документи”. Това са статии, имащи пряка или косвена връзка с някои от разказваните събития, с еротичната индустрия или шоубизнеса като цяло.

Пожелавам ви приятно четене, независимо дали ще го правите явно или тайно. И в двата случая е човешко.

Освен тях, тя няма много други неща по себе си. Роклята е трудно да се нарече така. По-скоро е нещо като тясна еротична нощничка, две педи над коляното – предназначена за всичко друго, но не и за ходене на дискотека. Под нея Таня не носи бельо и това може да се установи с просто око. По цялата си дължина отстрани сатенената рокличка има прозрачен кант от дантела. Така всеки по-внимателен наблюдател получава светкавична информация, че от прашки и сутиени тук няма и следа.

Таня и мъжът до нея са съпрузи – едно от малкото разкрепостени български семейства, чийто брой бавно, но непоколебимо се увеличава с всяка следваща година. Във всеки по-голям град има поне по една такава двойка. Някъде са и повече, но не много повече.

В дискотеките всички ги познават. Свикнали са с техния ексхибиционизъм, но в повечето случаи не го приемат. Гледат на тях като на луди хора, но тайничко им завиждат.

Мъжете искат да имат жена като Таня – перфектно поддържано с фитнес тяло, ухаещо на нещо хубаво, с целогодишен тен без следи от бански където и да било, гладка епилирана кожа и ослепителна, никога не слизаща от лицето усмивка. Готови са пред себе си да се закълнат, че ако Господ ги дари с такава съпруга, никога няма да я крият от останалия свят.

Жените? Те искат да са като Таня – не само заради изброеното по-горе. Мечтаят и да имат до себе си мъж, който да се гордее с тях, да ги показва непрекъснато.

В България обаче е така – когато тайничко завиждаш на някого, най-често говориш лоши неща за него. По този начин се утешаваш, че не си имал същата съдба.

Мъжете предпочитат да смятат съпруга на Таня за неудачник, “лузър”, гей или просто куку. Вижте го този, как оставя жена си да ходи гола. Гроздето е кисело.

Повечето българки пък приемат Таня като лека жена. Тя е несериозна, тя е курва, ужасно е да се показваш така публично. Лично аз никога не бих го направила и не я разбирам. И прочие в този дух.

прочети още…

В повечето случаи зад всичко това се крие нежелание или безсилие да се грижиш за себе си, когато вече си над 30-те и имаш мъж и дете. Логиката е такава – аз нямам воля и време да поддържам такова тяло, следователно всяка жена, която има и го показва, е грешница. Гроздето е много, много кисело.

Българинът завижда, но още по-силно от това и ревнува. Българката пък обича да бъде харесвана и оценявана, но още повече – да бъде ревнувана, пък било то и по най-примитивен начин.

Ексхибиционизмът категорично не се приема от тукашното патриархално мислене. То е синтезирано най-добре в онзи чудесен филм отпреди 30-ина години “От нищо нещо”.

Първо Анета Сотирова не посмя да пусне гостенина Асен Кисимов да спи в селската къща. За да не си помислят нещо съседите. Постла му одеало в сеното при биволицата. После, превъзбудена от това, че е дошъл мъж от София, си облече чисто нов комбинезон и легна сама в семейната спалня. На другия ден ревнивият Стефан Данаилов не повярва, че биволицата е изяла ризата на госта и заради това той е паднал в клозетната яма. Хайванчето беше заклано, за да се види дали Анета Сотирова (с новия комбинезон) не лъже. Накрая Асен Кисимов казва: “Откъде можех да предположа, че този идиот ще заколи биволицата!”, но селската съпруга му се тросва: “Не го наричайте идиот. Мъж ми е!”.

Това е класическата картинка на българската семейна двойка. Той е ревнив идиот, но тя харесва това, а новите комбинезони си ги носи тайно от всички, мечтайки за друг живот.

…

В дискотеката повечето хора зяпат полуголата Таня като извънземна. Има и одобрителни погледи. Мъжете гледат крадешком. Жените са по-смели. Правят жестове с палец нагоре.

(останалата част четете в книгата “Приключения из българската еротика”)

Асдис Ран, съпруга на някакъв второразряден футболист, попаднал за кратко в ЦСКА, е най-досадната натрапница, появявала се в българския шоубизнес през последните години. Не могат да я засенчат нито Сашка Васева, нито Митьо Пищова или Радо Прашката, нито даже плеймейтката Светлана Василева, която предпочита да я наричат Гонзовица, за по-лесна разпознаваемост.

Всъщност, чисто визуално, Асдис Ран не е неприятна жена. Но блондинки с нейната визия и в България, и в Европа има предостатъчно. При всички случаи амбициите на исландката по време на престоя й у нас многократно надхвърляха нейните реални качества.

Контактите ми с нея са точно два. Първият беше по интернет, малко след като бях се захванал със списание FHM. Тогава Асдис ме намери във фейсбук и директно ми предложи своя фотосесия за корицата. Опитах дипломатично да й обясня, че имаме и по-популярни варианти от нея за това място. Например сръбската легенда Цеца Величкович, Николета Лозанова или Аксиния. Любезно, но хладно написах на Асдис, че максималното, което мога да й предложа, е публикуване на кадър с нея върху една от вътрешните страници на FHM.

Не, не било достатъчно. Тя си пазела тези “много секси кадри” за някоя корица. Пожелах й успех. По-късно тези много секси кадри се появиха върху корицата на “Максим”, където, естествено, бяха представени като уникална и безценна находка за списанието. Обзалагам се, че това е най-слабо продаваният брой в историята му, въпреки че конкуренцията по тази линия там е сериозна.

Тук отварям още една скоба – година по-късно Асдис Ран се появи и на корицата на “Плейбой”. Няма да си кривя душата – кадърът, заснет от един гръцки фотограф, беше много добър. И като цяло фотосесията – също, макар и ретуширана по дежурния за това списание ужасен начин. Тази корица обаче излезе в период, в който никой у нас вече не се интересуваше от мадам Асдис. Нито мъжът й играеше в ЦСКА, нито тя присъстваше в нощния живот на София. Със същия успех “Плейбой” можеха да сложат и някоя американска блондинка на корицата. А американските блондинки, както знаем, имат какво да покажат и знаят как да го покажат. При това щеше да бъде напълно безплатно за българското списание. Но както и да е. Ако Асдис Ран се беше появила в “Плейбой” година и половина по-рано, може би наистина имаше шанс да придобие звезден статут по нашите ширини. Тя обаче искаше първо да обиколи всички “по-софт” списания, да се изтъргува там максимално добре, преди да се съблече чисто гола. Too late обаче, както пеят “Деф Лепард”.

прочети още…

Втората ми, вече не виртуална среща с исландката, беше на едно парти на FHM в “Брилянтин”. Пристигна с мъжа си. Не си спомням да съм ги канил лично, но нямах нищо против, че са там. Естествено, Асдис не пропусна да се снима за спомен заедно с тогавашната ни корица Николета. Не мисля, че сравнението беше в полза на исландската красота, но важното е, че си направи реклама покрай нашето момиче. После снимки на Асдис от купона се появиха тук-таме, както си му е редът.

Седмици по-късно получавам и-мейл от Англия, от централата на FHM. Оттам най-любезно ме питат дали смятам скоро да слагам на корицата “ледената кралица”, както обича да се представя исландката. Отговарям, че не. Сигурен ли си, питат ме пак англичаните. Сигурен съм, тя вече ми се предлагаше и отказах, и вече я има на корицата на “Максим”, пиша нов мейл аз.

А то какво било. Ледената кралица отишла в Америка.  Цъфнала при някакъв известен тамошен фотограф, който снима и за FHM. Обяснила му, че е суперзвезда в Европа и най-вече в България, където легендарното трибуквено списание я желае най-страстно на корицата си.

“Целта явно е да си уреди сесия при този фотограф без пари”, обясниха ми англичаните. “Той ни се обади и помоли да проучим въпроса. Затова и те безпокоим с тези въпроси – дали наистина смяташ нещо да правиш с нея, или просто лъже. Не сме изненадани, че е второто. Ти правилно си решил да не я слагаш, особено щом не е толкова популярна а и вече я има в други списания”.

Ах, тази Асдис. Изнервила е даже винаги любезните англичани.

Обаче си мисля – ето така се постигат успехи. Особено на Запад. Ние, българите, не умеем да сме толкова нахални. И точно затова невинаги успяваме да се пласираме добре. С настойчивост и постоянство се постигат много неща. Ето, ледената кралица се появи на сума ти корици у нас, просто така, от нищото. С какво е известна? С това, че е много хубава ли? Хубава е, но чак пък толкова… По същата логика още стотици жени би трябвало да са по кориците.

Или може би е известна с това, че мъжът й е някакъв футболен неудачник, престоял известно време в Борисовата градина и в Панчарево?

Не се учудвам обаче, че толкова медии й обръщат внимание. Даже и сега, когато не живее в България, периодически се появява в някой клюкарски сайт. Не е защото има голям интерес към нея. Нито пък защото си плаща на редакторите за това. Не мисля, че може да си го позволи – колкото и евтино да струват повечето български журналисти. Просто Асдис пробива навсякъде чрез един-единствен трик – нахалство.

Не всеки е гьонсурат като мене и не всеки умее да отказва директно и без заобикалки. Повечето хора се съгласяват от неудобство. Или просто от мързел – така де, Асдис им предлага готови снимки, готова тема за публикация – защо да не се възползват?

По същата схема са създадени много звезди на Запад. В България тя се прилага много по-рядко. Ще се въздържа от примери, за да не се почувства някой обиден, но всеки читател може да се досети сам. Когато гледате нечие преекспониране в медиите, не се чудете как е възможно такова нещо. Понякога става с плащане на пари, но по-рядко. Най-често става просто чрез нахалство.

Важното е, че при мен Асдис Ран не успя да пробие. Кой ли ще направи следващ подобен опит?

Асдис Ран с мъжа си Гардар Гунлаугсон на парти на FHM в "Брилянтин".

Погледнете щастливите родители на снимката. Русата адреналинка Яна и вече бившият й съпруг Ивайло. Кой би предположил, че броени месеци по-късно ще станат герои в най-грозния звезден скандал на годината?

Историята с порно-клипчето, която Яна заснела с бивше гадже и което после забравила да изтрие, надмина по популярност сензациите с Галена във ваната и с манекенката Галя Литова и нейната “задна скорост” отпреди 2 години. За разлика от преди, този път медиите бяха подготвени и не допуснаха да бъдат изненадани като общинари, стъписани от първи сняг. Отразяването на събитието беше толкова активно, че хората основателно заподозряха – не е ли това режисиран PR от страна на всички замесени?

Моментално бяха заснети десетки интервюта и с отвратената Яна, и с отвратения Ивайло. Разпитваха ги със садистично удоволствие до най-малките подробности. Те пък, с мазохистично послушание, отговаряха и разкриваха все по-шокиращи факти от нещастния си брак. Да ги съжаляваме ли обаче?

И да, и не. В “държавата на златките” днес адреналинката Яна е емблематичен пример за наивно момиче с объркана ценностна система. Не някакво изключение, а част от правилото. В търсене на “успешния”, “богатия” и “атрактивния” мъж, все повече девойки са склонни да вземат прибързани решения. Връзката на Яна с Ивайло (тя дори забременяла от него без да иска и трябвало да плаща неустойка на “Господари на ефира” заради слизането си от екран) не е рядко срещано явление. Безброй момичета постъпват досущ като нея. Впечятляват се от пари, възможности, пътешествия, луксозен живот. Обвързват се с мъже, които не са сигурни, че обичат. За да стигнат един ден до най-мръсните страници от жълтата преса – с един или друг скандал, с едно или друго разочарование.

Галя Литова, певиците Пепа Секса и Емануела, Деси Зидарова, Александра Раева, приятелката на Благой Георгиев – Христина… Списъкът е дълъг и ще расте тепърва.

Какво да кажем за Ивайло? Нима някой очаква да аплодираме отношението му към майката на неговото собствено дете? Той също е емблематичен пример за нещо, което е навсякъде около нас. Виждаме ги всеки ден. Все по-дразнеща е суетата на един типаж мъже – да бъдат придружавани непременно от жени с познати от телевизора физиономии. Щом е популярна от екрана, значи е перфектната съпруга. А после – била такава, била онакава.

Ами парвенюшката склонност да парадираш с парите и възможностите си? Трябваше ли да натяква колко пари похарчило семейството за частната акушерска клиника на Яна?

Какво да кажем пък за безпардонния непукизъм, с който по най-грозен начин оплюваш онази, в която си се клел и с която гордо си позирал пред светските обективи? Алкохоличка, прелюбодейка, лоша майка… Грозно, Иво, грозно. Това момиче се отказа от кариерата си заради теб.

Така че нека всеки, който се подиграва и злорадства спрямо излагациите на Яна и Иво днес, се поогледа наоколо. Те не са някакво ексцентрично изключение и новина от жълтите хроники. Това е поредната злополучна двойка в държавата, в която разумът е дефицит, а любовта – просто разменна монета.

-----

* Статия във в. “Уикенд”, 5 март 2010