Повелителят на блондинките

Не чак на всички, но поне на 50 от тях. Надиграваш ги по телевизията и печелиш 50 бона. Нищо по-лесно от това, нали?

Водещият Роберт Янакиев и 50-те блондинки от шоуто на PRO.BG

Случи се да го проверя и покажа нагледно. Беше към края на 2009-а. Горе-долу по същото време бе и прословутото ни участие с Николета в “Стани богат”. Стана така, че в рамките на един месец заработих награди от 75 бона. Ако човек гледа редовно телевизия, като нищо ще си каже – този няма нужда да работи друго, трябва само да се явява в такива състезания.

Е, не е съвсем така. 50-те хиляди от играта “Надхитри блондинките” отидоха за благотворителност, както се бяхме разбрали и беше обявено предварително. С тези пари се купиха три апарата за хемодиализа и отидоха в две софийски и една карловска болница.

Но нека си призная – блондинките ги победих именно и най-вече заради това. Ако не бях играл благотворително, едва ли щях да постигна и една десета от този резултат. В България не се дават толкова много пари току-така, ако ще и да си най-големият отворко и многознайко.

В случая продуцентите се зарадваха, че съм готов да се откажа от печалбата си, и всячески се опитаха да ми помогнат да я спечеля. При другия вариант – ако 50-те блондинки ме бяха надхитрили, парите също щяха да бъдат подарени, но сумата нямаше да е толкова голяма.

Така че тогава, в късната есен на 2009-а, станах нещо като съучастник в лека телевизионна измама с благородна цел. Нямам никакви угризения по въпроса.

В какво се състоеше “измамата”? Може би в това, че блондинките не бяха подготвени за въпросите, които се паднаха във втория и третия тур. А може и нарочно да се правеха, че не знаят отговорите им. Много вероятно бе всеки друг на мое място да постигне същия краен резултат. При мен просто се получи най-правдоподобно, защото нямах проблеми в комуникацията с толкова много жени накуп. Повечето участници в това шоу загубваха ума и дума, когато се изправяха срещу подредените в 8 редици блондинки.

Викторината на тогавашната телевизия PRO.BG бе една от най-скъпите и сложни продукции, които са снимани у нас. Рекламираше се и с билбордове из цялата страна. Някой може ли да си представи какво е да имаш 50+1 участници в шоуто, 98% от които руси жени? Плюс още толкова човека в публиката, подредена амфитеатрално? Както и десетки компютърни екрани и тв монитори наоколо. И всичко това да продължава няколко месеца?

Блондинките не трябва да се разболяват, нито да изглеждат зле, а камо ли да отсъстват или проявяват своеволия по време на снимките. Не бих искал да съм на мястото на организаторите на това предаване.

Снимките се провеждаха в голямото студио в Нови хан на десетина километра от София. На същото място се снимат “Биг брадър”, “В джаза”, “На инат”, “5400” и куп други предавания.

Пристигам час преди началото. Посреща ме екип от редактори и сценаристи, които ми обясняват правилата. Получавам и примерен въпросник, за да се ориентирам какъв тип задачи ще трябва да решавам в шоуто.

Още преди това сме се уговорили по телефона, че ще играя благотворително. Обясняват ми, че това ще бъде обявено в самото начало на играта.

“Надхитри блондинките” продължава около час. Снимките ще отнемат дори повече време от това, тъй като ще има паузи за почивка между трите тура. Носят ми храна в стаята за подготовка на състезателя. Пържола, салата, напитки. После минавам през гримьорна, а накрая ми слагат и специален микрофон пред устата, закрепен за врата и ушите. Чувствам се като космонавт в орбитална станция, предаващ на живо по телевизия “Останкино”.

По пътя към студиото срещам и блондинките…

…

(останалата част четете в книгата “Приключения из българската еротика”)

Гледай цялото предаване от 19 декември 2009 г. ТУК

Блондинките с дяволските рогца са готови да излязат срещу мен.

Тактическата схема беше най-важното в надлъгването с русите мадами.

Минути преди началото на шоуто.

Пауза преди решителния кръг, до който са достигнали само по-умните блондинки.

Подаръкът от предаването вече е факт, парите на PRO.BG, заработени от моя милост, не са отишли на вятъра.

География на сексапила

Шумен има хубава бира и Тодор Колев. Плевен – някогашната култова Школа за запасни офицери, “панорамата” и Слави Трифонов. Сливен се гордее най-вече с Данчо Лечков и скалите наоколо. И не чак толкова – че повечето му хубави момичета работят в Холандия.

В Кюстендил и Перник са най-лошите шофьори, а край Плевен – най-коварните катаджии. Созополските хазяйки са най-проклети, а също така и жените във Врачанско. В Благоевград и Търново има най-много красиви и умни момичета на квадратен метър – защото там университетите са големи, а местното население – не чак толкова.

В Пловдив и Варна са най-красивите жени на България. Поне това показва моята статистика, документирана с безброй фотосесии и интервюта. Може да ми се вярва повече, отколкото на някоя социологическа агенция.

Но какво всъщност е сексапилът, чиято българска география се опитваме да начертаем тук? Ето една примерна дефиниция: това е умението на жената да показва и изтъква преимуществата си и да се възползва от тях. И още – сексапилът е онова, което мъжете предпочитат пред чистата красота. Една жена може да бъде много красива, но да не е секси. И обратно.

В “Черен лебед” Натали Портман е изящно красива, но не е секси. Мила Кунис обаче е секси. Уверена в качествата си и готова да ги използва по най-добрия възможен начин.

И така, в кои български градове жените са най-секси?

Плевен. Дали заради ШЗО-то, дали заради Панорамата или заради нещо друго – не зная. Убедил съм се в това още в зората на демокрацията покрай първите конкурси за красота у нас, в призовата тройка на които неизменно присъстваше възпитаничка на плевенската гимназия “Анастасия Димитрова”. Не съм сигурен с какво се е занимавала тази велика жена. Май е била възрожденска учителка, от Плевен. За мен името й завинаги ще бъде свързано със сексапилна девойка, печелеща корона или лента за красота.

Ямбол. Конкуренцията със Сливен тук е историческа. Същевременно, ямболците ходят до сливенските хотели, за да изневеряват на жените си, и обратно. Като цяло повечето сливенски красавици в момента са в чужбина. Наред със селскостопанската продукция, която от година на година бележи ръст във външнотърговското салдо, това е може би вторият най-печеливш български експорт в Европа – красиви момичета от Сливен.

На този фон Ямбол остава не само регионалният лидер на сексапила за тукашна консумация, но и нещо като общонационален феномен. Има нещо магнетично в жените от този град. За разлика от сливенските си съседки, те не са непременно меркантилни. За тях красотата е даденост, а сексът – начин на живот, философия. Не съм сигурен на какво се дължи, но ямболските хубавици са и по-умни и с по-силен характер от конкурентките си в Стара Загора, Димитровград или Хасково. Някаква специфична черта на местната еволюция.

Има теории, обясняващи особеностите на характера с географското положение, релефа, въздуха и почвата. Не знам какъв точно е черноземът в ямболско, но определено ражда хубави растения. Както се пее в онзи ъндърграунд-хит, Ямбол е градът!

Почти същите неща могат да се кажат и за Търговище. Град-феномен, родил много повече секссимволи от Добрич, Силистра, Разград или Велико Търново. От Шумен – не е толкова сигурно. Шумен също го приемам за секси-град, на базата на дългогодишния си опит.

Пазарджик? Там положението до голяма степен е като в Сливен. Голяма част от хубавиците са в трудова емиграция. Много силна е и бургаската колония в кварталите с червени фенери на Запад.

“Бургас е изключение сред другите български градове. Без съмнение тук са най-красивите и най-полуделите на тема секс момичета”, пише в репортаж на Световния секс-пътеводител, който е цитиран и в друга глава на тази книга. Има много мъдрост в тези думи!

На другия полюс е моят роден град Русе…

…

(останалата част четете в книгата “Приключения из българската еротика”)

Натали Портман и Мила Кунис – чистата красота срещу дръзкия сексапил.

Нагласени ли са конкурсите за красота

Дали са нагласени конкурсите за мис, които стават все повече и повече? Този въпрос вече не е интересен. Почти толкова скучен е, колкото и въпросът правят ли някои манекенки секс за пари.

А защо са нагласени, не може ли да не бъдат? Явно не може. Причините за това са или икономически, чисто финансови, или някакви типично български.

При първия вариант някой иска да спечели пари, обявявайки една титла за продан. И в повечето случаи успява. Напоследък обаче титлите и лентите са толкова много, а парите толкова малко, че купувачи трудно се намират.

Във втория случай организаторът решава, че би бил най-големия балама на света, ако не уреди предварително изхода от конкурса. Така де, откъде накъде ще оставя публиката или някакво си там жури да определя победителката в нещо, за което той троши пари?

Най-цинично нагласеният конкурс, който трайно компрометира всякакви подобни мероприятия в съзнанието на хората, беше онзи, който короняса перничанката Антония Петрова за “Мис България”. Оттогава насам всякакви титли за красота се приемат с недоверие. Интересното е, че организаторката на този скандал – Жени Калканджиева, продължава да критикува мероприятията, организирани от конкуренцията, и да се оплаква, че нивото в модния бизнес много паднало. Че кой друг компрометира идеята за “мис” повече от нея? След като е възможно Антония Петрова да бъде Мис България, защо да не може и Митьо Пищова да си прави конкурси за красота и за слага евтини коронки върху която глава си поиска?

Още по-смешни са конкурсите за “мисис”. При тях принципът е някой да плати, за да може жена му да се сдобие с титла и после да дава интервюта по телевизията и списанията. Напливът, породен от подобна суета, напоследък е толкова голям, че даже имаме не една, а четири “мисис Българии” – Свят, Вселена, Земя и не знам какво още.

Но да се върнем на нагласените конкурси за мис. Погледнато реалистично, има логика организаторите да манипулират една титла. Кой, ако не те, имат представа за най-достойната победителка? Някакво жури, съставено от пийнали спонсори или завистливи бивши миски ли?

Въпросът е конкурсите да се нагласяват адекватно. Да печели наистина най-достойната, а не някоя Петрова от Перник. Титлите на красавици като Ивайла Бакалова, Теди Бургазлиева или Росица Иванова обаче са само носталгичен спомен от миналото.

Куриозна ситуация се получи с конкурса Playmate of the Year 2010 през декември…

…

(останалата част четете в книгата “Приключения из българската еротика”)

По ирония на съдбата, злополучната Мис България Антония Петрова проследи на живо избора на Playmate 2010 Дорис Дилова.

Плейбои и пишман плейбои

Виждали сме ги навсякъде. Познават се лесно – обикновено са облечени безвкусно, с бижута, шапка или други аксесоари по себе си и безсмислено скъп телефон. Винаги с добре поддържан тен – от каране на ски, ваканции на екзотични острови или просто от солариум. От джобовете си вадят също толкова безвкусни визитни картички.

У нас обикновено е така – който се види с малко повече пари, започва да се изживява като плейбой. Най-често обаче си остава пишман-плейбой, чиито демонстрации на богатство и благополучие имат успех само пред непознати, за кратко и то не винаги.

Именно те са и “колекционерите на корици”. За тях еротиката е по-скоро суета. Да ти завиждат другите мъже, че са те видели с момичето от еди кое си списание. По този начин подклаждаш и собственото си неукрепнало самочувствие. Особено ако парите ти не са спечелени с кой знае какъв труд или интелект, а по някакъв друг всички-знаем-какъв начин.

Обикновено тези новобогаташи са женени. Съпругата си стои кротко вкъщи при децата, или е пратена на шопинг-екскурзия до Милано, а нашият кръстосва баровете на лов за златотърсачки. Ръси пари за скъпо уиски или шампанско, забучено в огромна кофа лед и се облизва.

Българската еротика е в плен на тези плейбои. Те смятат, че всяка красива жена им принадлежи и че мъжките списания се отпечатват именно за тях и най-вече заради тях. Така се стига и до градските легенди, че тези издания са каталози за компаньонки. Нещо като меню, от което новобогаташите си избират поредната бройка.

За тях е важно не просто да бъдеш женкар, а това да бъде официално признато, споделено, документирано. Като в онзи виц, в който един мъж бил на самотен остров с Памела Андерсън. След като тя задоволявала всичките му фантазии, накрая той я помолил да се престори на мъж. За да може после, по мъжки, да му съобщи – “Пич, ако знаеш с кого правя секс вече цял месец…”

Има два основни типа плейбои – купувачи и тарикати.

Първите са онези, които са свикнали да плащат за всичко. При тях дискретността е голяма, даже задължителна. Парите не се пестят, а публичните демонстрации са сведени до минимум или почти липсват. Това са страстни колекционери, при които преследването на набелязаната цел понякога придобива маниакални измерения.

Обикновено те са бизнесмени от промишлеността или търговията на едро, нерядко политици или магистрати. Това са същите хора, които всяка година си купуват по една скъпа спортна кола, а същевременно спестяват осигуровки на работниците си и им плащат заплатите с огромно закъснение.

…

(останалата част четете в книгата “Приключения из българската еротика”)

 

Предговор

Българската сексуална революция не се е състояла. Привидно изглежда другояче, обаче истината е тази. За нас еротиката все още е екзотика. Зад възбудата, с която

Фотография: Давид Лашапел

българинът коментира поредното домашно порно на някоя знаменитост или всяка следваща корица на списание, се крият все същите до болка познати сексуални комплекси.

Двойният стандарт остава. Лицемерието още е тук. Правим едно (особено нощем, но понякога и денем), а говорим друго. В по-малките градове момичетата, които се снимат в мъжки списания, ги сочат с пръст и шушукат зад гърба им. Певиците, които експлоатират сексапила си, са наричани леки жени, но никой не сваля очи от тях. Бащи забраняват на дъщерите си да носят къси поли, но нямат нищо против съученичките им. Новобогаташи са готови да похарчат хиляди за секс и избиване на мъжки комплекси, но цепят всяка стотинка, когато става въпрос за бизнес.

Еротиката е като река, в която всеки иска да се изкъпе, но ако може след това да излезе сух от нея. Е, аз съм от хората, които нямат нищо против да се намокрят. Влязъл съм до шия във водата – за ужас на едни и завист на други. Сигурно има и хора, които ме съжаляват. Но най-много са тези, които плахо пробват да нагазят в реката, озъртайки се във всички посоки.

Тази книга е за всички тях – любопитните, ужасените, завистливите и съжалителните. Отсега е ясно, че “Приключения из българската еротика” ще има продължение. Но беше крайно време да се напише, да се започне. Предишната – “Моят живот в Плейбой”, вече покрива твърде малка част пътешествия във възбуждащия свят на красотата и лицемерието.

“Приключенията” са микс от художествена литература и документалистика. Героите и местата в разказите, номерирани като “Епизоди”, са с измислени имена. Всичко обаче е базирано върху напълно реални събития и факти. Сами се досещате – това е единственият начин някои неща да бъдат описани и анализирани безболезнено. Не бива никой да се чувства лично засегнат, само защото съдбата го е вкарала в интересен сюжет за филм.

Автобиографичните елементи са под рубриката “Flashbacks”. Това са мемоари от първо лице, продължаващи линията на “Моят живот в Плейбой”.

Поредицата “Звезди от кориците” съдържа портрети и характеристики на най-забележителните жени, с които работата ме е срещнала през последните години: Николета Лозанова, Аксиния, Златка Райкова, Цеца Величкович, Весела Бонева, Таня Боева, Дебора и Кристиана, Анита Мейзер, Ралица Кирилова, Мис Варна 2008 Ирена Иванова и др.

Четвъртата секция от книгата е “Документи”. Това са статии, имащи пряка или косвена връзка с някои от разказваните събития, с еротичната индустрия или шоубизнеса като цяло.

Пожелавам ви приятно четене, независимо дали ще го правите явно или тайно. И в двата случая е човешко.