Предговор

Българската сексуална революция не се е състояла. Привидно изглежда другояче, обаче истината е тази. За нас еротиката все още е екзотика. Зад възбудата, с която

Фотография: Давид Лашапел

българинът коментира поредното домашно порно на някоя знаменитост или всяка следваща корица на списание, се крият все същите до болка познати сексуални комплекси.

Двойният стандарт остава. Лицемерието още е тук. Правим едно (особено нощем, но понякога и денем), а говорим друго. В по-малките градове момичетата, които се снимат в мъжки списания, ги сочат с пръст и шушукат зад гърба им. Певиците, които експлоатират сексапила си, са наричани леки жени, но никой не сваля очи от тях. Бащи забраняват на дъщерите си да носят къси поли, но нямат нищо против съученичките им. Новобогаташи са готови да похарчат хиляди за секс и избиване на мъжки комплекси, но цепят всяка стотинка, когато става въпрос за бизнес.

Еротиката е като река, в която всеки иска да се изкъпе, но ако може след това да излезе сух от нея. Е, аз съм от хората, които нямат нищо против да се намокрят. Влязъл съм до шия във водата – за ужас на едни и завист на други. Сигурно има и хора, които ме съжаляват. Но най-много са тези, които плахо пробват да нагазят в реката, озъртайки се във всички посоки.

Тази книга е за всички тях – любопитните, ужасените, завистливите и съжалителните. Отсега е ясно, че “Приключения из българската еротика” ще има продължение. Но беше крайно време да се напише, да се започне. Предишната – “Моят живот в Плейбой”, вече покрива твърде малка част пътешествия във възбуждащия свят на красотата и лицемерието.

“Приключенията” са микс от художествена литература и документалистика. Героите и местата в разказите, номерирани като “Епизоди”, са с измислени имена. Всичко обаче е базирано върху напълно реални събития и факти. Сами се досещате – това е единственият начин някои неща да бъдат описани и анализирани безболезнено. Не бива никой да се чувства лично засегнат, само защото съдбата го е вкарала в интересен сюжет за филм.

Автобиографичните елементи са под рубриката “Flashbacks”. Това са мемоари от първо лице, продължаващи линията на “Моят живот в Плейбой”.

Поредицата “Звезди от кориците” съдържа портрети и характеристики на най-забележителните жени, с които работата ме е срещнала през последните години: Николета Лозанова, Аксиния, Златка Райкова, Цеца Величкович, Весела Бонева, Таня Боева, Дебора и Кристиана, Анита Мейзер, Ралица Кирилова, Мис Варна 2008 Ирена Иванова и др.

Четвъртата секция от книгата е “Документи”. Това са статии, имащи пряка или косвена връзка с някои от разказваните събития, с еротичната индустрия или шоубизнеса като цяло.

Пожелавам ви приятно четене, независимо дали ще го правите явно или тайно. И в двата случая е човешко.

Адреналинка в държавата на Златките

 

 

Погледнете щастливите родители на снимката. Русата адреналинка Яна и вече бившият й съпруг Ивайло. Кой би предположил, че броени месеци по-късно ще станат герои в най-грозния звезден скандал на годината?

Историята с порно-клипчето, която Яна заснела с бивше гадже и което после забравила да изтрие, надмина по популярност сензациите с Галена във ваната и с манекенката Галя Литова и нейната “задна скорост” отпреди 2 години. За разлика от преди, този път медиите бяха подготвени и не допуснаха да бъдат изненадани като общинари, стъписани от първи сняг. Отразяването на събитието беше толкова активно, че хората основателно заподозряха – не е ли това режисиран PR от страна на всички замесени?

Моментално бяха заснети десетки интервюта и с отвратената Яна, и с отвратения Ивайло. Разпитваха ги със садистично удоволствие до най-малките подробности. Те пък, с мазохистично послушание, отговаряха и разкриваха все по-шокиращи факти от нещастния си брак. Да ги съжаляваме ли обаче?

И да, и не. В “държавата на златките” днес адреналинката Яна е емблематичен пример за наивно момиче с объркана ценностна система. Не някакво изключение, а част от правилото. В търсене на “успешния”, “богатия” и “атрактивния” мъж, все повече девойки са склонни да вземат прибързани решения. Връзката на Яна с Ивайло (тя дори забременяла от него без да иска и трябвало да плаща неустойка на “Господари на ефира” заради слизането си от екран) не е рядко срещано явление. Безброй момичета постъпват досущ като нея. Впечятляват се от пари, възможности, пътешествия, луксозен живот. Обвързват се с мъже, които не са сигурни, че обичат. За да стигнат един ден до най-мръсните страници от жълтата преса – с един или друг скандал, с едно или друго разочарование.

Галя Литова, певиците Пепа Секса и Емануела, Деси Зидарова, Александра Раева, приятелката на Благой Георгиев – Христина… Списъкът е дълъг и ще расте тепърва.

Какво да кажем за Ивайло? Нима някой очаква да аплодираме отношението му към майката на неговото собствено дете? Той също е емблематичен пример за нещо, което е навсякъде около нас. Виждаме ги всеки ден. Все по-дразнеща е суетата на един типаж мъже – да бъдат придружавани непременно от жени с познати от телевизора физиономии. Щом е популярна от екрана, значи е перфектната съпруга. А после – била такава, била онакава.

Ами парвенюшката склонност да парадираш с парите и възможностите си? Трябваше ли да натяква колко пари похарчило семейството за частната акушерска клиника на Яна?

Какво да кажем пък за безпардонния непукизъм, с който по най-грозен начин оплюваш онази, в която си се клел и с която гордо си позирал пред светските обективи? Алкохоличка, прелюбодейка, лоша майка… Грозно, Иво, грозно. Това момиче се отказа от кариерата си заради теб.

Така че нека всеки, който се подиграва и злорадства спрямо излагациите на Яна и Иво днес, се поогледа наоколо. Те не са някакво ексцентрично изключение и новина от жълтите хроники. Това е поредната злополучна двойка в държавата, в която разумът е дефицит, а любовта – просто разменна монета.

-----

* Статия във в. “Уикенд”, 5 март 2010

 

 

Големият силиконов въпрос

Спира ли манията на българките да си уголемяват гърдите? Или тепърва започва?*

Въпросът за бюста е фундаментален за българската жена и става все по-драматичен. Мъжките списания подклаждат огъня с фотосесии на съвършени овали, изваяни във все по-лъскави клиники.

Ние в №69 гледаме да не прекаляваме. В сесиите от този брой например тяхното присъствие е около 20-ина процента, не повече. Но и повече да бяха – наша ли е вината, че все по-рядко можеш да видиш красив модел без силикон?

Стига се до куриозни ситуации – момичета със съвършени гърди, и като големина, и като форма, да събират пари за операция.

“Искам силикон, за да не нося никога повече сутиен.

“С по-голям бюст дупето ми няма да изглежда толкова голямо”.

“Приятелят ми казва, че обича по-големи и твърди гърди, а аз не искам да ме замени с друга”.

“Искам нов бюст, защото тогава зърната ще ми стърчат нонстоп”.

Това са някои от най-често срещаните аргументи в полза на интервенцията за пет хилядарки.

На Запад силиконовата истерия отдавна отшумя. По плажовете на Ривиерата или в Маями вече изобщо не е престижно да покажеш напомпана гръд. Даже богатите и разглезени рускини, в Европа и Америка смятани за олицетворение на кича и лошия вкус, вече избягват да си уголемяват бюста – освен ако не е крайно наложително.

В България обаче сме далеч от този етап. Силиконовата мания тепърва ще се разраства. Обясненията за това са народопсихологически, социални и дори икономически.

Като цяло ние сме си комплексирана нация. Нямаме достатъчно самочувствие – дори за неща, за които би трябвало да имаме. При жените този проблем е още по-дълбок. Те са по принцип неуверени същества. Парадоксалното даже е, че колкото по-красива е една жена, толкова по-малко е убедена в това. И обратното – на някои по-грознички представителки на нежния пол Господ за компенсация е дал високо самочувствие, което да ги предпазва от нервна криза. Но да не се отплесваме от основната си тема.

Освен априори ниското самочувствие като нация, за силиконовата мания допринася и прословутият стаден комплекс. В България той е по-силен отвсякъде другаде. У нас всичко се прави по инерция, създадена от друг.

Съседката си направила татуировка – хайде и аз. Николета си подстригала косата късо – хайде и аз. На приятелката баща й започва да строи хотел – ние ли да оставаме без хотел? Колежката си сложила силикон и тръгнала с огромни деколтета – че аз защо да съм по-назад?

Българинът и българката обичат друг да взима решенията вместо тях. Липсата на собствен стил и личен вкус е масово явление. При жените това се забелязва с просто око – достатъчно е човек да влезе в което и да е по-оборотно заведение. Веднага се вижда как повечето момичета копират една от друга – прически, дрехи, татуировки, аксесоари, всичко. Тук не става въпрос просто за модни тенденции, а за безогледна, сляпа имитация, породена от едно-единствено нещо – слаб характер.

Така че – силиконовата истерия няма скоро да утихне, даже и ако мъжките списания се договорят и спрат да пускат напомпани бюстове по страниците си. В съвременното общество култът към атрактивната визия е религия, а комплексите за малоценност – болест, от която много пластични хирурзи правят луди пари.

Има ли универсална мъдрост, която можем да дадем на своите читателки? Какво да посъветваме и техните половинки или бащи, които в повечето случаи са спонсори на силиконовите интервенции?

Ще го кажем просто и ясно: не робувайте на масови истерии. Не имитирайте сляпо никого. Бъдете себе си, вярвайте повече в собствените си качества. И само ако няма никакъв друг шанс да придобиете самочувствие – тогава вадете парите и влизайте в клиниката.

—-

* Статия от списание 69, август 2010
 

Секс-туризъм Made in BG

„ Българките са най-хубавите жени”, обичат да казват чужденците тук. Ние невинаги си даваме сметка колко детайлно са проучили те този въпрос *

Торе е норвежец на около 25-30 години, който ентусиазирано отпива от скоч-уискито си в пийп-шоуто на столичния „Лъвов мост”. Дори и да има някакви претенции към качеството и произхода на питието, русокосият чужденец е доволен – то му струва само около 3 евро, а срещу него около спуснатото от тавана дебело въже танцува смугла красавица на не повече от 18-19 години. Тя е чисто гола и дори знае няколко думи на английски.

Когато два часа по-късно Торе излезе от пийп-шоуто, на самото кръстовище към него ще се приближат други мургави девойки, макар и не чак толкова красиви като онези в бара. Те знаят само най-важните английски думи – „Хей, мистър, ду ю уонт секс?”, служат си повече с жестове и мимики. Торе обаче не е безразличен и вероятността да се усамоти с някоя от тях е голяма. Отново ще му излезе изненадващо евтино, а норвежецът не е чак толкова придирчив към качеството на услугата.

“Като цяло организацията е по-зле”

Всъщност стройният блондин и тримата му приятели от Осло са дошли в София именно заради това – да се радват на тукашните момичета. Колкото по-мургави, толкова по-добре. Торе и аверите му са секс-туристи – сравнително ново явление в българската туристическа индустрия.

„Дойдохме тук по препоръка на наши познати, които останали много доволни. Преди това сме ходили по същия начин в Чехия и в Черна гора. В България момичетата са не по-малко хубави, но като цяло организацията е по-зле”, обяснява норвежецът. „От вчера съм тук и видях няколко много красиви циганки. И руси момичета също, но с такива съм свикнал, нали разбираш”, смее се той. Проблемът е, че повечето не говорят английски. За мен е странно да си проститутка, която работи с чужденци, и да не научиш поне малко този език. Обикновените момичета, които се забавляват по дискотеките, също имат голямо желание да бъдат с такива като нас, но отново имат проблеми с езика. В това отношение чехкините са много напред. За такива като нас един говорещ английски таксиметров шофьор се превръща в направо безценен гид из нощна София”, обобщава Торе, без да отлепя очи от голата танцьорка насреща си. Конкретно това момиче не „излиза с клиенти”, както норвежецът би искал, но други стрийп-барове предлагат и такава екстра. Срещу 50 евро на час.

Момичетата на парите

Тя е млада, секси, с голям бюст, усмихва се и не спира да говори. Какво ти говорене, направо каканиже. Бърбори. Дудне. Мели. Плямпа. Колко други глагола има за това занимание? Няма значение, важното е, че и никой няма нищо против.

“Говорещите момичета” от игрите за раздаване на пари са най-бързо развиващата се телевизионна професия през последните години.

Началото бе поставено от Светлозара Трендафилова, известна на всички като Зара. Финалистката от първия Big Brother се появи в късния пояс на Нова телевизия и започна да се упражнява в реторика в “Ало, къщата”. После към нея се присъедини и Весела Тотева, която дотогава познавахме от изявите й по Планета тв.

По тяхно време агитацията да звъниш по телефона, за да познаеш някаква думичка, изглеждаше най-автентична и достигна своя апогей. И двете много умело разработиха този жанр. Броят на зрителите, вярващи, че едва ли не са единствените, които могат да звъннат и да спечелят, тогава достигна рекордни нива.

Както става с всичко друго в България, и тук успехът бързо стана мода, пример за масово подражание. Нова телевизия въведе формулата Call TV почти навсякъде в програмната си схема.

Най-емблематични нейни лица са Никол Станкулова и Елена Станулова, които бърборят и раздават пари в шоуто “На кафе”, разнообразявайки пейзажа около Гала.

Първата нашумя най-вече като манекенка от “Ивет фешън”, където се изявява повече от 5 години. Отличничката от софийската математическа гимназия е една от най-неуморните телевизионни латерни, казано в най-добрия смисъл на тази дума.