Цеца Величкович

Тези дни я осъдиха на едногодишен домашен арест за далавери с футболни трансфери за много пари. Държала и 11 незаконни пистолета, опасна мадама. Но какво

можеш да очакваш от вдовицата на пан-европейски бандит като Аркан?

Даже й сложиха електронна гривна на крака, за да следят къде се намира. Едно време Мадона искаше да прави филм за нея, но после се отказа. Сега сигурно може да размисли, защото едва ли има жена с по-интересна съдба от тази на Цеца.

В България почти никой не я нарича Ражнятович, въпреки че тя предпочита да носи фамилията на покойния си мъж. Цеца украси една от първите корици на списание FHM, след като станах негов редактор – през май 2009-а.

Снимките не бяха правени в България. Сесията бе реализирана от сръбското издание на FHM още предишното лято. Получихме я изненадващо лесно – само срещу обещанието да изпратим 10 броя от нашето списание в Белград. Снимките бяха възможно най-добрите за звезда от такава величина – с много вкус, разнообразие в екстериора и характерния за Цеца величествен сексапил. Трябва ли да се учудваме, че толкова наши певици копират тази жена? Няма и нищо лошо в това. По-добре да копираш един образец от световна класа, отколкото да си по български “оригинален” и бездарен. Броят с г-жа Ражнятович имаше голям успех и накара много читатели да се върнат отново към позабравения навик да се заглеждат в списание FHM и да си го купуват.

Жалко, че с Цеца така и не успях да се запозная лично, нито да я поканим на партито послучай излизането на списанието. Нямахме този ресурс, а и да имахме, тя едва ли щеше да пристигне точно по такъв повод, а не за някаква концертна изява.

Цеца изнесе концерт у нас през септември 2006-а, на стадион “Васил Левски”. Отидохме заедно с моята приятелка Влади (как си, бейби, хубаво ли е времето в Ел Ей?), която се беше облякла твърде лятно за хладната вечер. Очаквах да бъде някакво грандиозно събитие. Организатор на концерта беше фирмата на бившата Мис България Ивайла Бакалова, която се беше амбицирала да развива промоутърски бизнес. Не помня колко точно струваха билетите, но не бяха скъпи. Да са били примерно по 25 лева.

Както много скоро щях да разбера, рекламата за това събитие явно бе крайно недостатъчна. А може би и датата не бе избрана правилно и повечето хора още не се бяха прибрали в София.

Влизаме на стадиона около час преди началото. Подгряващ изпълнител щеше да бъде Азис, заедно с оркестър “Кристали”. Веднага ни направи впечатление огромното празно пространство пред сцената. Върху тревата беше положена някаква специална бяла настилка, сигурно доста скъпа. Но целият терен на практика беше празен, а по трибуните имаше изненадващо малко публика.

Организаторите се бяха подготвили за 20-ина хиляден концерт, минимум. Час преди излизането на Цеца на сцената обаче, на стадиона имаше не повече от 3-4 хиляди човека. Празните пространства ни действаха доста подтискащо, а представям си как щеше да се отрази на Азис (който вече беше събирал доста публика на същото това място), а после и на Цеца.

Подгряващите изпълнения започнаха пред рехавата тълпа. Азис тогава беше в апогея на славата си, година след излизането на най-силния албум в кариерата му. Очаквахме голямо шоу, но не се получи. По традиция озвучаването на подгряващи изпълнители винаги е по-слабо от това на основната звезда. Това се прави нарочно и е донякъде логично. Азис се опитваше да надвика музикантите от оркестъра, но не му се получаваше добре. Аранжиментите на песните също бяха някак си странни, прекалено цигански. Въобще – разочарование отвсякъде. През цялото време публиката на стадиона се увеличаваше, но така и не запълни нито трибуните, нито пространството на терена пред сцената, разположена в сектор “В”.

Когато Цеца се появи, вече се бе стъмнило. Имаше обаче достатъчно прожектори, които да осветяват стадиона. Не зная как се е почувствала, виждайки, че са се събрали само 6-7 хиляди души. Сигурно никога през живота си не е пяла на стадион с толкова малко публика. Имаше поне стотина човека, пристигнали от Сърбия, за да я гледат.

Макар и разочарована от провала на организаторите, Цеца изнесе грандиозно шоу. Изкара на сцената поне 15 музиканта. По едно време до нея стояха и децата й и танцуваха. Шоуто на сръбкинята продължи повече от 3 часа, през които тя изпя всичките си хитове – “Лепи громе мой”, “Кукавица”, “Пиле”, “Маскарада”… Общо над 40 парчета, просто невероятно. Представям си какво щеше да бъде, ако бяха дошли и 20-ина хиляди зрители.

Рехавата публика пееше заедно с нея. Сърбите знаеха всички текстове наизуст.

Някъде близо до тях беше и собственичката на промоутърската фирма “Пикендмор” Ивайла Бакалова. На няколко метра от нея заедно с приятеля си стоеше и Наталия Гуркова. Още по-близо до сцената беше още една Мис България – Магдалина Вълчанова, която правеше снимки за спомен с телефона си. Човек да се чуди Цеца ли да гледа или публиката долу.

Бисовете така и не ги дочакахме, тъй като на Владислава й стана много студено и решихме да се прибираме. На излизане от стадиона видяхме, че не сме единствените, които си тръгват преждевременно. Наистина маратонски концерт! На стадиона бяха останали не повече от 5 хиляди човека.

“Сигурно тази жена никога повече няма да пее в България”, помислих си тогава…

……
(останалата част четете в книгата “Приключения из българската еротика”)

Стадион "Васил Левски" малко преди излизането на Азис като подгряващ изпълнител. По трибуните и пред сцената има едва 3-4 хиляди човека

Влади с моето яке пред сцената, на която вече е сръбската суперзвезда.

Цеца пя повече от 3 часа и изпълни над 40 свои песни. Колко български и световни са способни на същото?

Любителско клипче, заснето от фен на Цеца по време на софийския концерт

Николета в басейна

- Много е топло тук. Водата е направо гореща! Не могат да ми щръкнат зърната. Не искам да ме снимате така.

Николета Лозанова малко преди края на фотосесията за корицата на FHM

- Хаха, не могат ли наистина? Премести се тогава в другия басейн. Там е малко по-хладка.

- Добре.

Жегата и влагата в басейна на спа-центъра до околовръстното са неописуеми. Нали затова е спа- . Обективът на апарата започва да се изпотява. Мощният кино-прожектор пък, кой знае защо, предизвиква токови удари в захранването. Налага се през няколко минути да прекъсваме работата.

Но иначе снимките на Николета за корицата на FHM вървят добре.

В по-големия басейн водата наистина не е така топла и зърната излизат напред. Николета изглежда доволна.

- Ами така де, нали знаеш защо го сложих този силикон. Една от причините беше именно тази – зърната винаги да ми стърчат!

Откровена както винаги.

Броени дни по-късно кадрите, заснети в този басейн, ще доведат до една от най-емблематичните корици на българския FHM. Николета е победителка в класацията “100-те най-секси жени на 2009-а”, следвана от певицата Аксиния, бившата Мис България Росица Иванова, певиците Емануела, Андреа и Десислава и така нататък.

Мениджърът на спа-центъра е един арабин, който се скъсва от любезности към целия екип на списанието. Раздава безплатни карти за вход и се навърта около мястото на снимките. Въпросният си има приятелка манекенка, която обгрижва и лансира по всякакъв начин, във всички възможни медии. Това, разбира се, не му пречи да мечтае и за други завоевания.

Седмици по-късно въпросният ливанец ми звъни по телефона, за да разпитва за Николета.

….

(останалата част четете в книгата “Приключения из българската еротика”)

Моменти от снимките в басейна на спа-центъра.

Предговор

Българската сексуална революция не се е състояла. Привидно изглежда другояче, обаче истината е тази. За нас еротиката все още е екзотика. Зад възбудата, с която

Фотография: Давид Лашапел

българинът коментира поредното домашно порно на някоя знаменитост или всяка следваща корица на списание, се крият все същите до болка познати сексуални комплекси.

Двойният стандарт остава. Лицемерието още е тук. Правим едно (особено нощем, но понякога и денем), а говорим друго. В по-малките градове момичетата, които се снимат в мъжки списания, ги сочат с пръст и шушукат зад гърба им. Певиците, които експлоатират сексапила си, са наричани леки жени, но никой не сваля очи от тях. Бащи забраняват на дъщерите си да носят къси поли, но нямат нищо против съученичките им. Новобогаташи са готови да похарчат хиляди за секс и избиване на мъжки комплекси, но цепят всяка стотинка, когато става въпрос за бизнес.

Еротиката е като река, в която всеки иска да се изкъпе, но ако може след това да излезе сух от нея. Е, аз съм от хората, които нямат нищо против да се намокрят. Влязъл съм до шия във водата – за ужас на едни и завист на други. Сигурно има и хора, които ме съжаляват. Но най-много са тези, които плахо пробват да нагазят в реката, озъртайки се във всички посоки.

Тази книга е за всички тях – любопитните, ужасените, завистливите и съжалителните. Отсега е ясно, че “Приключения из българската еротика” ще има продължение. Но беше крайно време да се напише, да се започне. Предишната – “Моят живот в Плейбой”, вече покрива твърде малка част пътешествия във възбуждащия свят на красотата и лицемерието.

“Приключенията” са микс от художествена литература и документалистика. Героите и местата в разказите, номерирани като “Епизоди”, са с измислени имена. Всичко обаче е базирано върху напълно реални събития и факти. Сами се досещате – това е единственият начин някои неща да бъдат описани и анализирани безболезнено. Не бива никой да се чувства лично засегнат, само защото съдбата го е вкарала в интересен сюжет за филм.

Автобиографичните елементи са под рубриката “Flashbacks”. Това са мемоари от първо лице, продължаващи линията на “Моят живот в Плейбой”.

Поредицата “Звезди от кориците” съдържа портрети и характеристики на най-забележителните жени, с които работата ме е срещнала през последните години: Николета Лозанова, Аксиния, Златка Райкова, Цеца Величкович, Весела Бонева, Таня Боева, Дебора и Кристиана, Анита Мейзер, Ралица Кирилова, Мис Варна 2008 Ирена Иванова и др.

Четвъртата секция от книгата е “Документи”. Това са статии, имащи пряка или косвена връзка с някои от разказваните събития, с еротичната индустрия или шоубизнеса като цяло.

Пожелавам ви приятно четене, независимо дали ще го правите явно или тайно. И в двата случая е човешко.

Зона, свободна от Асдис Ран

Да, точно така. Минимално, даже направо нулево присъствие на тази силиконова исландка в списанията и медиите, където работя. Гордея се с това.

Асдис Ран, съпруга на някакъв второразряден футболист, попаднал за кратко в ЦСКА, е най-досадната натрапница, появявала се в българския шоубизнес през последните години. Не могат да я засенчат нито Сашка Васева, нито Митьо Пищова или Радо Прашката, нито даже плеймейтката Светлана Василева, която предпочита да я наричат Гонзовица, за по-лесна разпознаваемост.

Всъщност, чисто визуално, Асдис Ран не е неприятна жена. Но блондинки с нейната визия и в България, и в Европа има предостатъчно. При всички случаи амбициите на исландката по време на престоя й у нас многократно надхвърляха нейните реални качества.

Контактите ми с нея са точно два. Първият беше по интернет, малко след като бях се захванал със списание FHM. Тогава Асдис ме намери във фейсбук и директно ми предложи своя фотосесия за корицата. Опитах дипломатично да й обясня, че имаме и по-популярни варианти от нея за това място. Например сръбската легенда Цеца Величкович, Николета Лозанова или Аксиния. Любезно, но хладно написах на Асдис, че максималното, което мога да й предложа, е публикуване на кадър с нея върху една от вътрешните страници на FHM.

Не, не било достатъчно. Тя си пазела тези “много секси кадри” за някоя корица. Пожелах й успех. По-късно тези много секси кадри се появиха върху корицата на “Максим”, където, естествено, бяха представени като уникална и безценна находка за списанието. Обзалагам се, че това е най-слабо продаваният брой в историята му, въпреки че конкуренцията по тази линия там е сериозна.

Тук отварям още една скоба – година по-късно Асдис Ран се появи и на корицата на “Плейбой”. Няма да си кривя душата – кадърът, заснет от един гръцки фотограф, беше много добър. И като цяло фотосесията – също, макар и ретуширана по дежурния за това списание ужасен начин. Тази корица обаче излезе в период, в който никой у нас вече не се интересуваше от мадам Асдис. Нито мъжът й играеше в ЦСКА, нито тя присъстваше в нощния живот на София. Със същия успех “Плейбой” можеха да сложат и някоя американска блондинка на корицата. А американските блондинки, както знаем, имат какво да покажат и знаят как да го покажат. При това щеше да бъде напълно безплатно за българското списание. Но както и да е. Ако Асдис Ран се беше появила в “Плейбой” година и половина по-рано, може би наистина имаше шанс да придобие звезден статут по нашите ширини. Тя обаче искаше първо да обиколи всички “по-софт” списания, да се изтъргува там максимално добре, преди да се съблече чисто гола. Too late обаче, както пеят “Деф Лепард”.

прочети още…

Весела Бонева

Ако на поп-сцената ни има истински талантлива певица, това е именно тя. На всичкото отгоре много хубава – дългокрака, артистична, секси. Лице и тяло на богиня. И най-вече глас, о да, и то какъв.

Тя беше на корицата на един от последните броеве на FHM, които ръководих. Много добре си спомням кадъра с вдигнати над главата ръце. Хванала се е за тонколоните на сцената на “Рейнбоу Плаза”, но после с арт-директора направихме така, че все едно се държи за двете големи букви H и M от името на списанието.

Нито тогава обаче, нито сега Веси Бонева е звездата, каквато заслужава да бъде. Не зная какви са причините – може би недостатъчно добри мениджъри, може би някаква нейна наивност или други особености на характера. Тя си е такава – малко простодушна, импулсивна. Склонна е невинаги да взима най-добрите решения. Понякога говори повече, отколкото е необходимо. Способна е прибързано да вдигне скандал за някаква дреболия. Или пък да подцени нещо, което й се струва дреболия, а е важно.

Но иначе – голяма певица. Особено на живо – глас, излъчване, сценично поведение. Такива изпълнители не са много в българската поп-музика.

Относно снимките за FHM – първоначално беше много ербап. Изглеждаше по-смела от кака си Ваня (участничка в “Сървайвър”), която вече се беше появила на корицата на Playboy. Весела се заканваше, че ще я засенчи. Нямало да има никакви проблеми със събличането и позирането. Въртеше се из редакторската стая на списанието като пумпал и изпълваше въздуха с ентусиазъм.

….

(останалата част четете в книгата “Приключения из българската еротика”)