Предговор

Българската сексуална революция не се е състояла. Привидно изглежда другояче, обаче истината е тази. За нас еротиката все още е екзотика. Зад възбудата, с която

Фотография: Давид Лашапел

българинът коментира поредното домашно порно на някоя знаменитост или всяка следваща корица на списание, се крият все същите до болка познати сексуални комплекси.

Двойният стандарт остава. Лицемерието още е тук. Правим едно (особено нощем, но понякога и денем), а говорим друго. В по-малките градове момичетата, които се снимат в мъжки списания, ги сочат с пръст и шушукат зад гърба им. Певиците, които експлоатират сексапила си, са наричани леки жени, но никой не сваля очи от тях. Бащи забраняват на дъщерите си да носят къси поли, но нямат нищо против съученичките им. Новобогаташи са готови да похарчат хиляди за секс и избиване на мъжки комплекси, но цепят всяка стотинка, когато става въпрос за бизнес.

Еротиката е като река, в която всеки иска да се изкъпе, но ако може след това да излезе сух от нея. Е, аз съм от хората, които нямат нищо против да се намокрят. Влязъл съм до шия във водата – за ужас на едни и завист на други. Сигурно има и хора, които ме съжаляват. Но най-много са тези, които плахо пробват да нагазят в реката, озъртайки се във всички посоки.

Тази книга е за всички тях – любопитните, ужасените, завистливите и съжалителните. Отсега е ясно, че “Приключения из българската еротика” ще има продължение. Но беше крайно време да се напише, да се започне. Предишната – “Моят живот в Плейбой”, вече покрива твърде малка част пътешествия във възбуждащия свят на красотата и лицемерието.

“Приключенията” са микс от художествена литература и документалистика. Героите и местата в разказите, номерирани като “Епизоди”, са с измислени имена. Всичко обаче е базирано върху напълно реални събития и факти. Сами се досещате – това е единственият начин някои неща да бъдат описани и анализирани безболезнено. Не бива никой да се чувства лично засегнат, само защото съдбата го е вкарала в интересен сюжет за филм.

Автобиографичните елементи са под рубриката “Flashbacks”. Това са мемоари от първо лице, продължаващи линията на “Моят живот в Плейбой”.

Поредицата “Звезди от кориците” съдържа портрети и характеристики на най-забележителните жени, с които работата ме е срещнала през последните години: Николета Лозанова, Аксиния, Златка Райкова, Цеца Величкович, Весела Бонева, Таня Боева, Дебора и Кристиана, Анита Мейзер, Ралица Кирилова, Мис Варна 2008 Ирена Иванова и др.

Четвъртата секция от книгата е “Документи”. Това са статии, имащи пряка или косвена връзка с някои от разказваните събития, с еротичната индустрия или шоубизнеса като цяло.

Пожелавам ви приятно четене, независимо дали ще го правите явно или тайно. И в двата случая е човешко.

Пожелахме да видите

Таня и мъжът до нея бавно слизат по стъпалата към на дискотеката. Бавно, защото токчетата й са по-високи от бананите, с които обичат да гарнират мюслито си на закуска. Но са около три пъти по-тънки от всеки банан в природата. Платформите под ходилата са високи колкото кутия цигари, от по-скъпите. Обувките са лъскави и крещящо червени. Красиво, но и някак стряскащо увенчават тънките глезени на Таня.

Освен тях, тя няма много други неща по себе си. Роклята е трудно да се нарече така. По-скоро е нещо като тясна еротична нощничка, две педи над коляното – предназначена за всичко друго, но не и за ходене на дискотека. Под нея Таня не носи бельо и това може да се установи с просто око. По цялата си дължина отстрани сатенената рокличка има прозрачен кант от дантела. Така всеки по-внимателен наблюдател получава светкавична информация, че от прашки и сутиени тук няма и следа.

Таня и мъжът до нея са съпрузи – едно от малкото разкрепостени български семейства, чийто брой бавно, но непоколебимо се увеличава с всяка следваща година. Във всеки по-голям град има поне по една такава двойка. Някъде са и повече, но не много повече.

В дискотеките всички ги познават. Свикнали са с техния ексхибиционизъм, но в повечето случаи не го приемат. Гледат на тях като на луди хора, но тайничко им завиждат.

Мъжете искат да имат жена като Таня – перфектно поддържано с фитнес тяло, ухаещо на нещо хубаво, с целогодишен тен без следи от бански където и да било, гладка епилирана кожа и ослепителна, никога не слизаща от лицето усмивка. Готови са пред себе си да се закълнат, че ако Господ ги дари с такава съпруга, никога няма да я крият от останалия свят.

Жените? Те искат да са като Таня – не само заради изброеното по-горе. Мечтаят и да имат до себе си мъж, който да се гордее с тях, да ги показва непрекъснато.

В България обаче е така – когато тайничко завиждаш на някого, най-често говориш лоши неща за него. По този начин се утешаваш, че не си имал същата съдба.

Мъжете предпочитат да смятат съпруга на Таня за неудачник, “лузър”, гей или просто куку. Вижте го този, как оставя жена си да ходи гола. Гроздето е кисело.

Повечето българки пък приемат Таня като лека жена. Тя е несериозна, тя е курва, ужасно е да се показваш така публично. Лично аз никога не бих го направила и не я разбирам. И прочие в този дух.

прочети още…