Повелителят на блондинките

Не чак на всички, но поне на 50 от тях. Надиграваш ги по телевизията и печелиш 50 бона. Нищо по-лесно от това, нали?

Водещият Роберт Янакиев и 50-те блондинки от шоуто на PRO.BG

Случи се да го проверя и покажа нагледно. Беше към края на 2009-а. Горе-долу по същото време бе и прословутото ни участие с Николета в “Стани богат”. Стана така, че в рамките на един месец заработих награди от 75 бона. Ако човек гледа редовно телевизия, като нищо ще си каже – този няма нужда да работи друго, трябва само да се явява в такива състезания.

Е, не е съвсем така. 50-те хиляди от играта “Надхитри блондинките” отидоха за благотворителност, както се бяхме разбрали и беше обявено предварително. С тези пари се купиха три апарата за хемодиализа и отидоха в две софийски и една карловска болница.

Но нека си призная – блондинките ги победих именно и най-вече заради това. Ако не бях играл благотворително, едва ли щях да постигна и една десета от този резултат. В България не се дават толкова много пари току-така, ако ще и да си най-големият отворко и многознайко.

В случая продуцентите се зарадваха, че съм готов да се откажа от печалбата си, и всячески се опитаха да ми помогнат да я спечеля. При другия вариант – ако 50-те блондинки ме бяха надхитрили, парите също щяха да бъдат подарени, но сумата нямаше да е толкова голяма.

Така че тогава, в късната есен на 2009-а, станах нещо като съучастник в лека телевизионна измама с благородна цел. Нямам никакви угризения по въпроса.

В какво се състоеше “измамата”? Може би в това, че блондинките не бяха подготвени за въпросите, които се паднаха във втория и третия тур. А може и нарочно да се правеха, че не знаят отговорите им. Много вероятно бе всеки друг на мое място да постигне същия краен резултат. При мен просто се получи най-правдоподобно, защото нямах проблеми в комуникацията с толкова много жени накуп. Повечето участници в това шоу загубваха ума и дума, когато се изправяха срещу подредените в 8 редици блондинки.

Викторината на тогавашната телевизия PRO.BG бе една от най-скъпите и сложни продукции, които са снимани у нас. Рекламираше се и с билбордове из цялата страна. Някой може ли да си представи какво е да имаш 50+1 участници в шоуто, 98% от които руси жени? Плюс още толкова човека в публиката, подредена амфитеатрално? Както и десетки компютърни екрани и тв монитори наоколо. И всичко това да продължава няколко месеца?

Блондинките не трябва да се разболяват, нито да изглеждат зле, а камо ли да отсъстват или проявяват своеволия по време на снимките. Не бих искал да съм на мястото на организаторите на това предаване.

Снимките се провеждаха в голямото студио в Нови хан на десетина километра от София. На същото място се снимат “Биг брадър”, “В джаза”, “На инат”, “5400” и куп други предавания.

Пристигам час преди началото. Посреща ме екип от редактори и сценаристи, които ми обясняват правилата. Получавам и примерен въпросник, за да се ориентирам какъв тип задачи ще трябва да решавам в шоуто.

Още преди това сме се уговорили по телефона, че ще играя благотворително. Обясняват ми, че това ще бъде обявено в самото начало на играта.

“Надхитри блондинките” продължава около час. Снимките ще отнемат дори повече време от това, тъй като ще има паузи за почивка между трите тура. Носят ми храна в стаята за подготовка на състезателя. Пържола, салата, напитки. После минавам през гримьорна, а накрая ми слагат и специален микрофон пред устата, закрепен за врата и ушите. Чувствам се като космонавт в орбитална станция, предаващ на живо по телевизия “Останкино”.

По пътя към студиото срещам и блондинките…

…

(останалата част четете в книгата “Приключения из българската еротика”)

Гледай цялото предаване от 19 декември 2009 г. ТУК

Блондинките с дяволските рогца са готови да излязат срещу мен.

Тактическата схема беше най-важното в надлъгването с русите мадами.

Минути преди началото на шоуто.

Пауза преди решителния кръг, до който са достигнали само по-умните блондинки.

Подаръкът от предаването вече е факт, парите на PRO.BG, заработени от моя милост, не са отишли на вятъра.

Цеца Величкович

Тези дни я осъдиха на едногодишен домашен арест за далавери с футболни трансфери за много пари. Държала и 11 незаконни пистолета, опасна мадама. Но какво

можеш да очакваш от вдовицата на пан-европейски бандит като Аркан?

Даже й сложиха електронна гривна на крака, за да следят къде се намира. Едно време Мадона искаше да прави филм за нея, но после се отказа. Сега сигурно може да размисли, защото едва ли има жена с по-интересна съдба от тази на Цеца.

В България почти никой не я нарича Ражнятович, въпреки че тя предпочита да носи фамилията на покойния си мъж. Цеца украси една от първите корици на списание FHM, след като станах негов редактор – през май 2009-а.

Снимките не бяха правени в България. Сесията бе реализирана от сръбското издание на FHM още предишното лято. Получихме я изненадващо лесно – само срещу обещанието да изпратим 10 броя от нашето списание в Белград. Снимките бяха възможно най-добрите за звезда от такава величина – с много вкус, разнообразие в екстериора и характерния за Цеца величествен сексапил. Трябва ли да се учудваме, че толкова наши певици копират тази жена? Няма и нищо лошо в това. По-добре да копираш един образец от световна класа, отколкото да си по български “оригинален” и бездарен. Броят с г-жа Ражнятович имаше голям успех и накара много читатели да се върнат отново към позабравения навик да се заглеждат в списание FHM и да си го купуват.

Жалко, че с Цеца така и не успях да се запозная лично, нито да я поканим на партито послучай излизането на списанието. Нямахме този ресурс, а и да имахме, тя едва ли щеше да пристигне точно по такъв повод, а не за някаква концертна изява.

Цеца изнесе концерт у нас през септември 2006-а, на стадион “Васил Левски”. Отидохме заедно с моята приятелка Влади (как си, бейби, хубаво ли е времето в Ел Ей?), която се беше облякла твърде лятно за хладната вечер. Очаквах да бъде някакво грандиозно събитие. Организатор на концерта беше фирмата на бившата Мис България Ивайла Бакалова, която се беше амбицирала да развива промоутърски бизнес. Не помня колко точно струваха билетите, но не бяха скъпи. Да са били примерно по 25 лева.

Както много скоро щях да разбера, рекламата за това събитие явно бе крайно недостатъчна. А може би и датата не бе избрана правилно и повечето хора още не се бяха прибрали в София.

Влизаме на стадиона около час преди началото. Подгряващ изпълнител щеше да бъде Азис, заедно с оркестър “Кристали”. Веднага ни направи впечатление огромното празно пространство пред сцената. Върху тревата беше положена някаква специална бяла настилка, сигурно доста скъпа. Но целият терен на практика беше празен, а по трибуните имаше изненадващо малко публика.

Организаторите се бяха подготвили за 20-ина хиляден концерт, минимум. Час преди излизането на Цеца на сцената обаче, на стадиона имаше не повече от 3-4 хиляди човека. Празните пространства ни действаха доста подтискащо, а представям си как щеше да се отрази на Азис (който вече беше събирал доста публика на същото това място), а после и на Цеца.

Подгряващите изпълнения започнаха пред рехавата тълпа. Азис тогава беше в апогея на славата си, година след излизането на най-силния албум в кариерата му. Очаквахме голямо шоу, но не се получи. По традиция озвучаването на подгряващи изпълнители винаги е по-слабо от това на основната звезда. Това се прави нарочно и е донякъде логично. Азис се опитваше да надвика музикантите от оркестъра, но не му се получаваше добре. Аранжиментите на песните също бяха някак си странни, прекалено цигански. Въобще – разочарование отвсякъде. През цялото време публиката на стадиона се увеличаваше, но така и не запълни нито трибуните, нито пространството на терена пред сцената, разположена в сектор “В”.

Когато Цеца се появи, вече се бе стъмнило. Имаше обаче достатъчно прожектори, които да осветяват стадиона. Не зная как се е почувствала, виждайки, че са се събрали само 6-7 хиляди души. Сигурно никога през живота си не е пяла на стадион с толкова малко публика. Имаше поне стотина човека, пристигнали от Сърбия, за да я гледат.

Макар и разочарована от провала на организаторите, Цеца изнесе грандиозно шоу. Изкара на сцената поне 15 музиканта. По едно време до нея стояха и децата й и танцуваха. Шоуто на сръбкинята продължи повече от 3 часа, през които тя изпя всичките си хитове – “Лепи громе мой”, “Кукавица”, “Пиле”, “Маскарада”… Общо над 40 парчета, просто невероятно. Представям си какво щеше да бъде, ако бяха дошли и 20-ина хиляди зрители.

Рехавата публика пееше заедно с нея. Сърбите знаеха всички текстове наизуст.

Някъде близо до тях беше и собственичката на промоутърската фирма “Пикендмор” Ивайла Бакалова. На няколко метра от нея заедно с приятеля си стоеше и Наталия Гуркова. Още по-близо до сцената беше още една Мис България – Магдалина Вълчанова, която правеше снимки за спомен с телефона си. Човек да се чуди Цеца ли да гледа или публиката долу.

Бисовете така и не ги дочакахме, тъй като на Владислава й стана много студено и решихме да се прибираме. На излизане от стадиона видяхме, че не сме единствените, които си тръгват преждевременно. Наистина маратонски концерт! На стадиона бяха останали не повече от 5 хиляди човека.

“Сигурно тази жена никога повече няма да пее в България”, помислих си тогава…

……
(останалата част четете в книгата “Приключения из българската еротика”)

Стадион "Васил Левски" малко преди излизането на Азис като подгряващ изпълнител. По трибуните и пред сцената има едва 3-4 хиляди човека

Влади с моето яке пред сцената, на която вече е сръбската суперзвезда.

Цеца пя повече от 3 часа и изпълни над 40 свои песни. Колко български и световни са способни на същото?

Любителско клипче, заснето от фен на Цеца по време на софийския концерт

География на сексапила

Шумен има хубава бира и Тодор Колев. Плевен – някогашната култова Школа за запасни офицери, “панорамата” и Слави Трифонов. Сливен се гордее най-вече с Данчо Лечков и скалите наоколо. И не чак толкова – че повечето му хубави момичета работят в Холандия.

В Кюстендил и Перник са най-лошите шофьори, а край Плевен – най-коварните катаджии. Созополските хазяйки са най-проклети, а също така и жените във Врачанско. В Благоевград и Търново има най-много красиви и умни момичета на квадратен метър – защото там университетите са големи, а местното население – не чак толкова.

В Пловдив и Варна са най-красивите жени на България. Поне това показва моята статистика, документирана с безброй фотосесии и интервюта. Може да ми се вярва повече, отколкото на някоя социологическа агенция.

Но какво всъщност е сексапилът, чиято българска география се опитваме да начертаем тук? Ето една примерна дефиниция: това е умението на жената да показва и изтъква преимуществата си и да се възползва от тях. И още – сексапилът е онова, което мъжете предпочитат пред чистата красота. Една жена може да бъде много красива, но да не е секси. И обратно.

В “Черен лебед” Натали Портман е изящно красива, но не е секси. Мила Кунис обаче е секси. Уверена в качествата си и готова да ги използва по най-добрия възможен начин.

И така, в кои български градове жените са най-секси?

Плевен. Дали заради ШЗО-то, дали заради Панорамата или заради нещо друго – не зная. Убедил съм се в това още в зората на демокрацията покрай първите конкурси за красота у нас, в призовата тройка на които неизменно присъстваше възпитаничка на плевенската гимназия “Анастасия Димитрова”. Не съм сигурен с какво се е занимавала тази велика жена. Май е била възрожденска учителка, от Плевен. За мен името й завинаги ще бъде свързано със сексапилна девойка, печелеща корона или лента за красота.

Ямбол. Конкуренцията със Сливен тук е историческа. Същевременно, ямболците ходят до сливенските хотели, за да изневеряват на жените си, и обратно. Като цяло повечето сливенски красавици в момента са в чужбина. Наред със селскостопанската продукция, която от година на година бележи ръст във външнотърговското салдо, това е може би вторият най-печеливш български експорт в Европа – красиви момичета от Сливен.

На този фон Ямбол остава не само регионалният лидер на сексапила за тукашна консумация, но и нещо като общонационален феномен. Има нещо магнетично в жените от този град. За разлика от сливенските си съседки, те не са непременно меркантилни. За тях красотата е даденост, а сексът – начин на живот, философия. Не съм сигурен на какво се дължи, но ямболските хубавици са и по-умни и с по-силен характер от конкурентките си в Стара Загора, Димитровград или Хасково. Някаква специфична черта на местната еволюция.

Има теории, обясняващи особеностите на характера с географското положение, релефа, въздуха и почвата. Не знам какъв точно е черноземът в ямболско, но определено ражда хубави растения. Както се пее в онзи ъндърграунд-хит, Ямбол е градът!

Почти същите неща могат да се кажат и за Търговище. Град-феномен, родил много повече секссимволи от Добрич, Силистра, Разград или Велико Търново. От Шумен – не е толкова сигурно. Шумен също го приемам за секси-град, на базата на дългогодишния си опит.

Пазарджик? Там положението до голяма степен е като в Сливен. Голяма част от хубавиците са в трудова емиграция. Много силна е и бургаската колония в кварталите с червени фенери на Запад.

“Бургас е изключение сред другите български градове. Без съмнение тук са най-красивите и най-полуделите на тема секс момичета”, пише в репортаж на Световния секс-пътеводител, който е цитиран и в друга глава на тази книга. Има много мъдрост в тези думи!

На другия полюс е моят роден град Русе…

…

(останалата част четете в книгата “Приключения из българската еротика”)

Натали Портман и Мила Кунис – чистата красота срещу дръзкия сексапил.